Читать «В капан» онлайн - страница 21

— Ще се върнем в „Биоломек“. Ще им кажем, че сме открили онова, което търсят.

— Какво му става на Дуфъс?

На задната седалка лабрадорът сновеше от единия страничен прозорец до другия, взирайки се навън към мрака в плевнята, скимтейки диво и нетърпеливо.

— Нищо, държи си се по кучешки.

Свит на седалката си, за да му е по-удобно на гипсирания крак, Томи изглеждаше по-малък от десетгодишен, изплашен и уязвим.

— Няма нищо — успокои го Мег. — Махаме се оттук.

Тя пъхна ключа в стартера и го завъртя. Нищо. Опита отново. Джипът не искаше да запали.

7

Край високата ограда в североизточната част на земите на „Биоломек“ Бен Парнъл се бе привел и изследваше малкия тунел, прокопан от плъховете в полузамръзналата земя. Няколко от подчинените му се бяха събрали около него и един от мъжете насочваше силния лъч на фенерчето си към малкия изкоп. За щастие дупката се намираше на място, където вятърът не навяваше сняг, и въпреки това пазачите я бяха забелязали едва при втората инспекция на периметъра. Стив Хардинг повиши глас, за да надвика воя:

— Мислиш ли, че са вътре, свити под земята?

— Не — отвърна Бен, а дъхът му правеше кръгчета в арктическия въздух. Ако мислеше, че плъховете са се свили в дупка под земята, нямаше да се привежда над нея, откъдето някой от тях можеше да изскочи.

„Враждебни — беше казал за тях Джон Ейкъф. — Невероятно враждебни.“

— Не, те не биха копали, за да си правят жилище. Излезли са от другата страна на оградата и вече отдавна ги няма.

Един висок младеж с яке на окръжното шерифство се присъедини към тях.

— Някой от вас да се казва Парнъл?

— Аз съм — отговори Бен.

— Казвам се Джо Хокнър — представи се непознатият, викайки, за да го чуят сред воя на бурята. — От шерифството. Доведох хрътката, за която ме помолихте.

— Страхотно.

— Какво е станало тук?

— Ще ти обясня след минута — каза Бен, съсредоточавайки се отново върху тунела, минаващ под оградата.

— Откъде сме сигурни, че те са го изкопали? — попита Джордж Янки, друг от подчинените на Бен. — Може да е било друго животно.

— Дайте фенера по-наблизо — нареди Бен.

Стив Хардинг насочи лъча директно в широката петнайсетина сантиметра дупка.

Приклеквайки, навеждайки се по-близо, Бен забеляза някакви бели власинки, полепнали върху влажната земя, достатъчно навътре в тунела, за да не бъдат отнесени от вятъра. Той свали дясната си ръкавица, внимателно се пресегна в изкопа и извади власинките. Бели косми.

8

Томи и Дуфъс останаха в джипа, а с пушката в ръка и фенера, който откри в жабката, Мег излезе и вдигна капака на двигателя. Видя разкъсани кабели и заплетени жици, всички свещи и капачката на дистрибутора бяха махнати. В маркучите бяха прегризани дупки, масло и антифриз капеха по пода под колата.

Вече не беше просто изплашена. Беше ужасена. Ала се налагаше да прикрие страха си, за да не паникьоса Томи. Затръшна капака, отиде до вратата на Томи и я отвори. — Не знам какво му е, но не работи.

— Като си идвахме, беше наред.

— Е, да, ама сега не работи. Хайде, да тръгваме.

Момчето и позволи да му помогне да слезе от джипа и когато се изправиха лице в лице, и каза: