Читать «В капан» онлайн - страница 11

Дуфъс колебливо изкачи стъпалото и прекоси верандата. Опря глава на прага на вратата и подозрително заразглежда кухнята. Подуши топлия въздух и потрепери. Мег игриво подритна кучето. То я погледна укорително и не помръдна.

— Хайде, момче. Беззащитни и сами ли ще ни оставиш тук? — попита Томи от мястото си край масата.

Дуфъс сякаш разбра, че ще загуби доброто си име, и с неохота премина през прага.

Мег влезе в къщата и затвори вратата.

Откачи хавлията на кучето от закачалката на стената и заплашително го предупреди:

— Не смей да се тръскаш, преди да съм те подсушила, пес такъв.

Кучето обаче енергично се изтръска, разпръсквайки стопен сняг по шкафовете и по лицето на Мег, която се навеждаше да го изсуши.

Томи се засмя и животното го погледна въпросително, от което на момчето му стана още по-смешно. Накрая Мег също се зарази от смеха на сина си и се усмихна. Настроението на лабрадора моментално се оправи. Дуфъс гордо изправи глава, осмели се да помаха с опашка и отиде при Томи.

Когато Мег и Томи се бяха прибрали вкъщи, явно все още са носели напрежение и страх заради катастрофата, която едва избегнаха на трудния завой на „Блек Оук“. Може би техният ужас бе усетен от Дуфъс, както и смехът им бе успял да повдигне духа му. Кучетата са особено чувствителни към човешките настроения, а Мег не виждаше друго обяснение за поведението на лабрадора.

4

Прозорците бяха замръзнали. Вятърът виеше, сякаш се беше засилил да изстърже планетата до големината на луна, после колкото астероид и най-накрая колкото прашинка. На фона на мрака и виелицата навън къщата изглеждаше още по-уютна. Мег и Томи вечеряха спагети в кухнята.

Дуфъс вече не се държеше така странно както по-рано, но още не беше на себе си. Повече от всякога той искаше да бъде с тях, дори отказа да яде сам. Смаяна и изненадана, Мег наблюдаваше кучето, докато то избутваше с нос чинийката си с „Педигрипал“ близо до стола на Томи.

— Следващия път — каза момчето — ще си поиска стол и чиния.

— Първо обаче ще му се наложи да се научи да се храни с вилица. Мразя, когато я хваща от обратната страна.

— Ще го изпратим на училище за изискани обноски — каза Томи, навивайки дългите спагети около вилицата си. — Може би ще се научи да стои на задните си крака и да ходи като човек.

— Да, обаче когато свикне да стои прав, ще иска да се научи да танцува.

— Направо ще ги побърка в балната зала.

Двамата се ухилиха един на друг. Мег се радваше на близостта, която се пораждаше между нея и сина и когато се шегуваха. През последните две години Томи беше прекалено мрачен и рядко беше в настроение за шеги.

Дуфъс лежеше на пода пред чинийката си и си ядеше „Педигрипала“, но не с обичайната лакомия. Той изискано си гризваше и често повдигаше глава, наостряйки клепналите си уши, вслушан във воя на вятъра зад прозорците.

По-късно, докато Мег миеше чиниите, а Томи седеше на масата и четеше приключенски роман, Дуфъс внезапно излая и уплашено скочи на крака. Застана скован, втренчен в шкафчетата в другия край на стаята, между хладилника и вратата на мазето.