Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 70

Но Сюзан се опасяваше, че я обземат нови фобии, докато накрая се парализираше от страх.

Алеята беше безлюдна. Стволовете на палмите не бяха достатъчно широки, за да се скрие някой зад тях.

„Той е там.“

Три поредни нощи Сюзан не бе изнасилвана и злият дух сигурно щеше да дойде тази вечер. Той спазваше схема на сексуална потребност, която беше по-редовна от лунното притегляне върху приливите на кръв на върколака.

Сюзан често се опитваше да остане будна в нощите, когато го очакваше, но той не идваше. Посещаваше я, когато тя задрямваше. Веднъж Сюзан заспа облечена на креслото и се събуди в леглото си. Кожата й миришеше на потта му и гнусната му сперма бе полепнала по бикините й. Изнасилвачът, изглежда, притежаваше шесто чувство и знаеше кога тя спи и е най-уязвима.

„Той е там.“

На плажа имаше няколко дюни и натрапникът може би се криеше там.

Сюзан усещаше погледа му. Или поне така си мислеше.

Тя бързо спусна щорите.

Ядосана на себе си, че е толкова страхлива, треперейки повече от гняв и отчаяние, отколкото от страх, и изнервена, защото е безпомощна жертва, Сюзан изпита непреодолимо желание да превъзмогне агорафобията си, да излезе навън, да обиколи дюните и да застане пред инквизитора си, или да докаже пред себе си, че той не е там. Но тя нямаше смелостта да тръгне да търси хищника. Не беше в състояние да прави нищо друго, освен да се крие в дома си и да чака.

Сюзан не можеше дори да се надява на избавление, защото надеждата, която дълго време я бе крепила, напоследък бе намаляла и ако притежаваше физическа плътност, нямаше да я забележи дори през лупа, нито през най-мощния микроскоп.

Лупа.

Хрумна й нова идея, която й хареса. Може би щеше да успее да види изнасилвача.

В дрешника на спалнята имаше мощен бинокъл. По-рано, когато слънчевата светлина не я изнервяше, Сюзан с удоволствие наблюдаваше платноходките и корабите, пътуващи за Южна Америка или за Сан Франциско.

Тя намери бинокъла. На лавицата имаше и още нещо, за което бе забравила. Видеокамера.

Ерик я бе купил, но много преди да се изнесе, бе загубил интерес към снимането на домашни видеофилми.

Сюзан изведнъж измисли план.

Тя остави бинокъла, взе видеокамерата и я сложи на леглото.

Вътре имаше батерии и празна лента.

Сюзан с любопитство прочете книжката с указанията.

Както винаги, щом се заловеше с ново хоби, Ерик не се задоволяваше с обикновени пособия. Той държеше да притежава най-доброто и най-модерното, и видеокамерата имаше възможно най-хубавия обектив и безупречен образ и звук. Освен това можеше да се нагласи така, че да снима сама в продължение на три часа.

Сюзан включи устройството за презареждане на батерии, после вдигна чашата за наздравица и този път пи, не за да се утеши, а за да празнува.

За пръв път от много месеци тя наистина чувстваше, че контролира живота си. Мисълта, че предприема малка стъпка, за да реши макар и само един от множеството тежки проблеми, които я измъчваха, не помрачи вълнението й. Най-после тя правеше нещо и отчаяно се нуждаеше от поощрението на прилива на оптимизма.