Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 6

Дийн Кунц

— Може би някой психиатър ще каже, че сянката ми е символ на черногледството на майка ми — измърмори Марти, докато хвърляше в кофата за боклук пликчето с изпражненията на Валит. — И пристъпът на безпокойство изразява несъзнателната загриженост, че мама… ще съумее да обърка мислите ми и ще ме зарази с негативното си отношение.

Тя извади връзката ключове от джоба на якето си и отключи вратата на къщата.

— Господи, приказвам като студентка по психология.

Марти често говореше на кучето. Лабрадорът слушаше, но никога не отговаряше и мълчанието му беше един от стожерите на чудесното им приятелство.

— По всяка вероятност няма психологически символизъм и аз просто се побърквам.

Кучето изпръхтя, сякаш беше съгласна с диагнозата, после ентусиазирано започна да лочи вода от купата си.

Марти тръгна към банята, за да оправи грима си и да среше разрошените си от вятъра коси.

Тя се приближи до мивката и изведнъж отново страх стегна гърдите й. Сърцето й болезнено се сви. Но Марти не бе обзета от убедеността, че някаква смъртна заплаха дебне зад нея както преди, а се боеше да се погледне в огледалото.

Тя внезапно почувства немощ, наведе се и прегърби раменете си, сякаш на плещите й тегнеше огромен товар от камъни. Марти се вкопчи с две ръце в мивката и се втренчи в порцелана, изпитвайки необясним страх, че не е в състояние да вдигне глава.

Тя пусна топлата вода, но не успя да прогони студа, който отново я накара да се разтрепери.

Огледалото чакаше.

Или по-скоро нещо в огледалото чакаше да установи зрителен контакт с нея. Някакво същество. Присъствие.

Макар че се страхуваше от огледалото, Марти се уплаши повече от странното си държание и от крайно неприсъщата за нея загуба на самообладание.

Парата се кондензира върху лицето й и заседна като буца в гърлото й, като я задуши. Шумът на течащата вода започна да звучи като хор от зловещо хилещи се гласове.

Марти затвори крана. Дишането й беше обезпокоително учестено и неравномерно и се характеризираше с непогрешимата нотка на отчаяние. Всяко поемане на дъх я зареждаше с ужас, досущ кислород, подхранващ огън.

Тя можеше да избяга от банята, но силите я бяха напуснали. Коленете й се огънаха и Марти се притесни, че ще падне и ще удари главата си, затова не посмя да се пусне от мивката.

Сетне се опита да се вразуми, надявайки се да възвърне контрола си с помощта на логиката. Стъклото не беше присъствие, а само неодушевен предмет.

Нищо в отражението й не представляваше заплаха за нея. Това не беше прозорец, през който можеше да наднича някой ухилен, ненормален тип с безумни очи. Огледалото можеше да покаже само образа на банята и на Марти.