Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 58

По същия начин се изясни и смисълът на шестте думи, произнесени от Скийт. Намерението на поета беше очевидно. „Водопадите“ ляха ветрове, които брулеха иглите на боровете и ги отнасяха в морето. Това беше съвършено, емоционално наситено и проницателно наблюдение на природата и задълбоченият анализ със сигурност би доказал многобройни метафорични значения, свързани с човешкото състояние.

Но намерението на поета не беше само смисълът на онези три кратки реда. В тях имаше друго тълкувание, където се криеше важно значение за Скийт, докато бе изпаднал в онзи странен транс. Но сега той явно бе забравил всичко това. Скийт бе нарекъл всеки ред „правило“, макар че не бе обяснил дали тези загадъчни правила се отнасят за поведение, процедура, спорт или игра.

Дъсти искаше да седне на леглото до брат си и да продължи да го разпитва. Но се опасяваше, че ако му упражни натиск, Скийт отново ще изпадне в кататонично състояние и следващият път няма да излезе лесно от него.

Пък и двамата бяха прекарали тежък ден. Въпреки че бе спал и ял, Скийт сигурно бе капнал от умора като Дъсти.

* * *

Лопата.

Кирка.

Секира.

Чукове, отвертки, триони, бормашини, клещи, гаечни ключове, дълги стоманени гвоздеи.

Макар че кухнята още не беше безопасна и трябваше да претърси и другите стаи в къщата, Марти не можеше да престане да мисли за гаража, изброявайки наум множеството инструменти за мъчение и смърт, намиращи се там.

Тя не устоя на решението си да не влиза в гаража, за да избегне риска да бъде сред смъртоносни изкушения, когато Дъсти се върне. Марти отвори вратата между кухнята и гаража и запали лампата.

Вниманието й мигновено беше привлечено от дъската, но която бяха окачени градинските инструменти. Не се беше сетила за тях.

Мистрии. Ножица. Малка лопата. Резачка.

* * *

Скийт шумно изстърга остатъците от кафява захар от чашата с десерта.

Сякаш привлечена от тракането, в стаята влезе медицинската сестра от нощната смяна Джасмин Ернандес, дребна, хубава, на трийсет и една-две години и със загадъчни, но ясни, черни очи. Бялата й униформа беше безупречно чиста, макар че червените маратонки със зелени връзки загатваха за закачлив нрав.

— Колко си дребна — каза й Скийт и намигна на Дъсти. — Ако искам да се самоубия, не виждам как ще ми попречиш, Джасмин.

Тя взе подноса с вечерята от леглото му, сложи го на нощното шкафче и рече:

— Виж какво, мое малко колибри, ако единственият начин да те предпазя да не се нараниш, е като счупя всяка кост в тялото ти и после те гипсирам, ще се справя.

— Мамка му — възкликна Скийт. — Къде си учила за медицинска сестра? В Трансилвания ли?

— В още по-опасно училище. При монахините. И те предупреждавам, никакви цинизми, когато съм на смяна.

— Съжалявам — искрено разочарован отговори Скийт, защото беше в настроение да се шегува. — А какво ще стане, когато ми се пишка?

— Не притежаваш нищо, което да не съм виждала. Макар да съм сигурна, че съм виждала по-големи.

— Отсега нататък ще бъде разумно да казвам само „Да, госпожо“ — усмихна се Скийт.