Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 51

Марти издърпа едно от чекмеджетата до телефона. Там беше ножицата, която по-рано не беше в състояние да докосне, когато искаше да среже тиксото.

— Попита ме откъде знам, че е бил тук — продължи Сюзан.

Дръжката на ножицата беше облепена с черна гума, за да се хваща по-добре.

— Много е странно и… неудобно, Марти.

Стоманените остриета бяха лъскави като огледала.

— Марти?

— Да, чух. — Марти притисна слушалката до главата си толкова силно, че ухото я заболя. — Кажи ми кое е странното.

— Ами, знам, че е бил тук, защото оставя… онова си нещо.

Едното от остриетата беше гладко, а другото — назъбено. И двете имаха зловещ вид.

Марти положи усилия да следи разговора, защото съзнанието й изведнъж се изпълни с образи на ножици, които раздират, разрязват, разсичат, наръгват, изкормват и разкъсват.

— Онова нещо?

— Нали се сещаш?

— Не.

— Ами, онова нещо.

— Кое?

На едно от остриетата беше гравирано „Клъц“ — вероятно името на производителя. Но на Марти й се стори, че думата притежава тайнствена сила и е изпълнена със загадъчен и зловещ смисъл.

— Ами… спермата.

Съзнанието на Марти беше съсредоточено върху ножиците. Тя затвори очи, опитвайки се да прогони мисълта за остриетата и да се фокусира върху разговора със Сюзан.

— Спермата. Така ли разбираш, че е идвал при теб?

— Знам, че е невъзможно, но се случва. Страхувам се Марти.

„И аз. Мили Боже, и аз“ — помисли си Марти и сякаш чу как ножицата изщрака.

— Страхувам се — повтори Сюзан.

Ако не беше разтреперана от страх и ако не се бореше толкова решително да не покаже безпокойството си, Марти може би щеше да съумее да се съсредоточи по-добре и твърдението на Сюзан да й се стори странно. Но разговорът я обърка още повече.

— Казваш, че той оставя… сперма? Къде?

— Ами… в мен.

— В теб — повтори Марти. Тя съзнаваше, че Сюзан прави изумително признание с шокиращи заключения и ужасяващи потенциални последици, но не можеше да фокусира мислите върху приятелката си, защото в главата й непрекъснато отекваше: „Клъц-клъц. Клъц-клъц. Клъц-клъц.“

— Спя по бикини и фланелка — каза Сюзан.

— И аз — глупаво рече Марти.

— Понякога, когато се събудя, бикините ми… лепнат.

„Клъц-клъц.“ Звукът сигурно беше въображаем. Марти искаше да отвори очи, за да се увери, че ножицата е в чекмеджето, но не смееше, защото ако я видеше отново, щеше да изпадне в паника.

— Но не разбирам как — продължи Сюзан. — Това е безумие. Как е възможно?

— Събуждаш ли се?

— Да, и трябва да сменя бельото си.

— Сигурна ли си, че е онова нещо.

— Отвратително е. Чувствам се омърсена и употребена. Понякога трябва да се изкъпя.

„Клъц-клъц. Клъц-клъц.“ Сърцето на Марти биеше като обезумяло. Тя предчувстваше, че видът на блестящите остриета ще я хвърли в още по-силна паника от преди. „Клъц-клъц. Клъц-клъц. Клъц-клъц.“

— Но, Сюзан, мили Боже, искаш да кажеш, че той прави любов с теб…

— Не става дума за любов.

— Тогава те…

— Изнасилва. Той още е мой съпруг. Само сме разделени, но пак е изнасилване.

— Но не се ли събуждаш по време на това?

— Трябва да ми повярваш.