Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 50

Тя изхвърли всичко в контейнера за отпадъци. Сетне изсипа там съдържанието и на второто чекмедже.

„Дъсти, къде си, по дяволите? Нуждая се от теб. Моля те, ела си вкъщи.“

Марти трябваше да продължи да се движи, за да не се парализира от страх, затова събра смелост да издърпа трето чекмедже. Там имаше няколко големи вилици за сервиране. И електрически нож.

Навън се стъмняваше.

22.

Марти Роудс се бореше с паниката и обикаляше кухнята, която изглеждаше пълна със смъртни заплахи, досущ бойно поле, разтърсвано от вражески армии.

В едно от чекмеджетата тя намери точилка, с която човек можеше да обезобрази нечие лице, да разбие нечий нос, да разцепи устни и да удря, докато строши черепа и от очите бликнат кръвоизливи…

Макар наоколо да нямаше потенциална жертва и да знаеше, че не е в състояние да нанесе побой на никого, Марти положи усилия да извади точилката от чекмеджето. Трябваше да се отърве от нея.

На половината разстояние от контейнера за отпадъци тя я изпусна.

Не можа веднага да събере смелост да я вземе отново. Ритна я и точилката се изтърколи чак до прага на отворената врата на верандата.

Вятърът бе утихнал, но здрачът донесе студен полъх. Надявайки се, че хладният въздух ще проясни съзнанието й, Марти започна да диша дълбоко, като потреперваше.

Тя се втренчи в точилката. Трябваше само да грабне проклетото нещо и да го пусне в контейнера. Точилката нямаше да е в ръката й повече за една-две секунди. Не би могла да нарани никого. А дори да я завладееше самоунищожителен импулс, точилката не беше идеалното оръжие, с което би си направила харакири.

Марти се наведе, взе точилката и я хвърли в контейнера.

В следващото чекмедже тя намери домакински прибори, повечето от които я уплашиха. Сито. Таймер. Преса за изстискване на чесън. Четка. Цедка. Сокоизстисквачка.

Но имаше и хаван с размерите на бейзболна топка, направен от гранит, с който можеше да счупиш нечия глава. Да се промъкнеш зад някого, да го удариш силно и да му разбиеш черепа.

Хаванът трябваше незабавно да бъде изхвърлен. Преди Дъсти да се прибере вкъщи или някой съсед да позвъни на вратата. Но Марти нямаше да забрави допира до хладния гранит.

Докато тя издърпваше поредното чекмедже, телефонът иззвъня.

Марти вдигна слушалката и изпълнена с надежда, попита:

— Дъсти?

— Аз съм — отговори Сюзан Джагър.

Марти посърна от разочарование, но се опита да не го показва.

— Хей, какво става?

— Добре ли си, Марти?

— Да, разбира се.

— Говориш странно.

— Всичко е наред.

— Задъхана си.

— Премествах разни неща.

— Нещо не е наред.

— Не ме тормози, Сюзан. Имам майка за това. Какво става?

Марти искаше бързо да приключи разговора. Тя имаше много работа. Трябваше да претърси още много чекмеджета и да изхвърли всички потенциално опасни вещи, прибори и инструменти.

— Малко ми е неудобно, Марти.

— Кое?

— Не страдам от параноя.

— Знам.

— Той наистина идва тук понякога. Нощем, когато спя.

— Ерик ли?

— Трябва да е той. Знам, че няма ключ и всички врати и прозорци са залостени и няма начин да влезе, но трябва да е той.