Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 278

Колко забавно беше тогава. Съвсем не като сега.

Моя Диана. Вземи ме на луната. Танц сред звездите.

Сантиментална блудкавост. Романтична помия. Тя не го заслужаваше.

Моя Диана. Колко много те мразя. Мразя, мразя, те.

Богинята изпразни пълнителя в лицето му и видението на доктора изчезна в луната и цветята. И в огъня.

* * *

Марти и Дъсти излязоха от асансьора. Тя видя жена, която стоеше на прага на чакалнята на Ариман. Облечената в розово непозната се бе качила в асансьора заедно със Скийт. Тя влезе в кабинета и се скри от погледа им. Докато тичаше по коридора, Марти се замисли за двамата мъртви мъже на дъното на древния кладенец в Ню Мексико. За чистотата на падащия сняг и кръвта, която покриваше. За лицето и сърцето на Клодет, за красотата на стихчетата хайку и ужасното им приложение. За прекрасните, зелени клонки и паяците, които се раждаха от яйцата в нагърчените им листа. За видимите и невидимите неща.

Всичките й опасения се превърнаха в ужасяваща реалност, когато бутна вратата на приемната на Ариман и видя облените в кръв тела.

Психиатърът лежеше по корем. Лицето му беше обезобразено. От опърлените му коси се виеше пушек. В плътта му зееха огромни дупки. На мястото на очите му имаше езера от кръв. Остатъците от устните му бяха разтеглени в иронична усмивка.

Скийт изглеждаше толкова крехък, сякаш беше купчина парцали.

Когато видя Скийт, Марти се втрещи по-силно, отколкото очакваше. Той беше несретник, вървеше към самоунищожение и правеше онова, което майка му не бе успяла да стори с възглавницата. Марти го обичаше, но едва сега разбра защо. Въпреки всичките си недостатъци, Скийт имаше нежна душа и добро сърце като брат си. В един свят, където добротата беше по-рядко срещана от диамантите, той беше истинско съкровище. Тя нямаше сили да се наведе над него, да го докосне и да разбере, че е мъртъв.

Без да обръща внимание на кръвта, Дъсти коленичи до брат си, допря пръсти до врата му и изтерзано извика:

— Господи, линейка! Бързо!

Дженифър застана на прага на кабинета си.

— Обадих се. Идват.

Може би защото Скийт умираше или заради ужасното лице на Ариман и кръвта навсякъде, но Марти не можеше да разсъждава достатъчно ясно, за да проумее какво се бе случило. Скийт ли бе застрелял Ариман? Или Ариман — Скийт? Кой бе стрелял пръв и колко пъти? Положението на телата не подкрепяше нито един от сценариите, които Марти можеше да си представи. И странното спокойствие на жената в розово, която сякаш бе свикнала всеки ден да вижда кръвопролития, изглежда, сочеше несъстоятелността на положението, че тя бе изиграла някаква загадъчна роля.

Непознатата се усамоти в ъгъла на фоайето, извади клетъчен телефон от чантата си и се обади на някого.

В далечината се чу вой на сирени.

Дженифър забърза към външната врата, отвори я и се обърна към Марти.

— Помогни ми да пренесем столовете в дъното на коридора, за да има повече място за лекарите.

Марти се зарадва, че ще прави нещо.

— Много сте внушителна, млада госпожице — каза жената в розово на Дженифър.