Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 260
Дийн Кунц
— Дерек е страхотен с компютъра — похвали го Ламптън. — Търсим Ариман из цялата Мрежа. Няма защита, която Младши да не може да преодолее.
— Мисля, че видяхме достатъчно — каза Дъсти.
Марти го хвана за ръката и го дръпна настрани. Лицата и на двамата бяха ужасени.
— Когато продаваше къщата на Ариман и го представяше на първия собственик, Сюзан поиска да отида да видя жилището. Каза, че къщата била зрелищна и много внушителна. Срещнахме се там. Това беше денят, когато тя за пръв път я показа на Ариман и се запозна с него. И аз се запознах с него тогава. Тримата… разговаряхме малко.
— Господи… Спомняш ли си…
— Опитвам се. Но не съм сигурна. Може би говорехме за книгата му. Тогава, преди осемнайсет месеца, е била публикувана наскоро. И ако съм осъзнала що за книга е… вероятно съм споменала нещо пред Дерек.
Дъсти разбра до какъв ужасяващ извод водят разсъжденията й.
— Спри, престани да мислиш за това. Ариман щеше да преследва Сюзан при всяка положение. Тя беше много красива и той я е бил набелязал, преди ти да се появиш.
— Може би.
— Категорично.
Ламптън се обърна към тях, за да чуе какво си говорят.
— Наистина ли познаваш онзи противен производител на популярни психологически тъпотии?
Марти му отправи смразяващ кръвта поглед и отговори:
— Всички ще умрем заради теб.
Ламптън помисли, че това е шега и оголи малките си, остри зъби.
— Ще умрем заради детинската ти завист и конкуренция.
Клодет се притече на помощ на Ламптън, досущ сияйна валкирия, долитаща да помогне на ранения си воин.
— В това няма нищо детински. Ти не разбираш академичния свят, Мартина. Не разбираш интелектуалците.
— Нима? — нахвърли се Марти.
Дъсти долови в думите й силна ненавист и се зарадва, че колтът не е у Марти.
— Конкуренцията между хора като Дерек не се отнася до егото или личните интереси — продължи Клодет, — а до
— Като читателската страница „Амазонка“ — гневно отбеляза Марти.
Клодет остана невъзмутима.
— Битката на идеи е истинската война, а не детинската конкуренция, както ти се опитваш да я опишеш.
Валит излезе от стаята и застана в коридора, за да гледа отдалече.
Скийт събра смелост и каза:
— Марти има право.
— Когато не вземаш лекарствата, преценката ти не е достатъчно адекватна, за да бъдеш добър съюзник, Холдън — каза Ламптън.
— Аз го приемам — възрази Дъсти.
Клодет се разпали още повече, отколкото Дъсти я бе виждал.
— Вие мислите, че животът е видеоигра, филм, мода, футбол и градинарство, но не е така.
Конфронтацията бързо прерастваше в конфликт с митични измерения.