Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 258

— Какво е това? — попита Дъсти и посочи черната стая и знамената на тавана.

— На какво ти прилича? — попита Младши.

— Пост-готика.

— Готиката е за деца.

— Изглежда, практикуваш за смъртта — рече Марти.

— Наблизо си.

— Какъв е смисълът на всичко това?

Младши остави книгата.

— Какъв е смисълът на всичко друго?

— Имаш предвид, че всички ще умрем?

— Затова сме се родили. Да мислим за смъртта. Да гледаме как се случва на другите хора. Да се подготвим за нея. И после и ние да умрем.

— Какво е това? — повтори Дъсти, но този път отправи въпроса към втория си баща.

— Повечето юноши като Дерек минават през период на засилен интерес към смъртта и всеки смята, че мислите му са по-задълбочени от тези на предишния — каза Ламптън, говорейки за сина си така, сякаш Младши не го чуваше. Навремето той правеше същото и със Скийт и с Дъсти и говореше за тях така, сякаш бяха интересни лабораторни животни, които не разбират нито дума. — Секс и смърт. Основните въпроси на пубертета. Момчетата и момичета са обсебени от тях и периодично преживяват периоди, граничещи с психоза. Това е проблем на хормонален дисбаланс и е най-добре да ги оставиш да се отдадат на обсебването, защото природата скоро ще регулира нещата.

— Не си спомням да съм била обсебена от смъртта — каза Марти.

— Била си — възрази Ламптън, сякаш я бе познавал като дете. — Но си я подменяла с други интереси — кукли, грим.

— Гримът е подмяна на обсебеността от смъртта?

— Не е ли очевидно? Целта на грима е да се опълчи срещу пораженията на времето, а времето е синоним на смъртта.

— Аз още се боря с куклите — подхвърли Дъсти.

— Замисли се — настоя Ламптън. — Какво е куклата, ако не образ на труп? Неподвижна, не диша, скована и безжизнена. Момичетата си играят с кукли и се учат да не се страхуват толкова много от смъртта.

— Спомням си, че бях обсебен от секса — призна Дъсти, — но…

— Сексът е лъжа — заяви Младши. — Сексът е отрицание. Хората се обръщат към секса, за да избегнат да видят каква е истината, че животът е смърт, а не сътворение.

Ламптън се усмихна гордо на сина си.

— Нашият Дерек е решил да се вглъби в смъртта за известно време, за да преодолее страха си много по-бързо, отколкото правят другите хора. Това е общопризнат метод за самоналожено съзряване.

— Аз още не съм го преодоляла — отбеляза Марти.

— Виждаш ли? — рече Ламптън, сякаш тя бе подкрепила мнението му. — Миналата година беше сексът, какъвто е случаят с четиринайсетгодишните момчета. Догодина хак ще е сексът, след като веднъж се е увлякъл по това.

Дъсти подозираше, че след като живее една година в тази черна стая, обсебен от смъртта, някоя вечер Младши може да стане водеща новина, но не защото е спечелил награда по правопис.

— Дъсти и Марти се интересуват от партизанската ни война срещу Марк Ариман — обърна се Ламптън към сина си.

— Онзи нещастник — каза Младши. — Искаш ли да го разбием пак?

— Защо не? — доволно потри ръце Ламптън.

Младши стана от леглото, протегна се, тръгна към вратата и докато минаваше покрай Марти, подхвърли: