Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 25

— Успокоих ли ви, госпожо Роудс? — Блясък на хумор оживи очите на доктор Ариман. — Или мислите, че говоря празни приказки?

Чарът му я спечели на негова страна. Внушителната корекция от дипломи в кабинета му, репутацията му на най-добрият специалист по фобиите в Калифорния и може би в страната, проницателният му ум и държанието му предразполагаха пациентите и печелеха доверието им.

Марти се усмихна и поклати глава.

— Не. Аз говоря празни приказки. Не знам защо, но имам чувството, че съм я разочаровала.

— Не, не, не. — Той сложи ръка на рамото й. — Госпожо Роудс, не мога да опиша какво голямо значение имате за възстановяването на Сюзан. Всеотдайността ви и по-важна от всичко, което аз мога да направя за нея. Не се притеснявайте да споделяте тревогите си с мен. Загрижеността ви крепи Сюзан.

— Приятелки сме от деца. Много я обичам. Тя ми е като сестра.

— Точно така. Не всеки пациент има някой като вас. Сюзан е голяма късметлийка в това отношение.

Очите на Марти се замъглиха от сълзи.

— Тя изглежда много объркана.

Доктор Ариман окуражително стисна рамото й.

— Ще се оправи. Повярвайте ми.

И Марти му повярва. Всъщност той я успокои толкова много, че тя едва не спомена за странните пристъпи на безпокойство, сянката й, огледалото, италианския нож с формата на полумесец и назъбения ръб на ключа за стартера на колата.

— Има ли още нещо? — попита психиатърът.

— Не. Вече се чувствам много по-добре — отговори Марти и стана. — Много ви благодаря, докторе.

— Трябва да вярвате, госпожо Роудс.

— Да.

Той се усмихна, влезе в кабинета си и затвори вратата.

Марти закачи шлифера на Сюзан на закачалката и седна.

Тя си бе взела книга, но не можеше да се съсредоточи върху разказа. Нищо от страшните събития в криминалния роман не беше по-обезпокоително от реалните случки тази сутрин.

Секретарката на Ариман й донесе кафе и шоколадова бисквита.

— Благодаря, Дженифър.

Когато за пръв път придружи Сюзан дотам, Марти бе изненадана от това гостоприемство. Тя нямаше опит в кабинети на психиатри и предполагаше, че този жест не е необикновен за професията, но въпреки това беше очарована.

Колко странно, че една хубава бисквита може да успокои съзнанието и дори да развесели обезпокоената душа.

След малко Марти се съсредоточи върху книгата. Романът беше доста добре написан, сюжетът — увлекателен, а героите — колоритни.

Единият от героите беше лекар, който обичаше хайку — сбита форма на японска поезия. Той беше висок, красив и надарен с меден глас и рецитираше хайку, докато стоеше пред огромния прозорец и наблюдаваше бурята.

„Вятър с дъх на бор, дъжд, скъсана хартия говори сама.“

Марти хареса стихчето. И сбитите редове сполучливо изразяваха атмосферата навън.

Но в същото време стихчето я обезпокои. Думите бяха обсебващи. Зад красивите образи се криеше зловещо намерение. Изведнъж я обзе чувството, че нищо не е такова, каквото изглежда.