Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 21

Досега обаче не се бе опитвал да се самоубие. Вероятно дълбоко в душата си съзнаваше, че смъртта е последният му шанс.

— Съжалявам… — без да вдига глава, каза Скийт. — Там, на покрива. Съжалявам, че забравих кой е баща ти. Съсипан съм.

— Няма нищо. И аз се опитвам да го забравя.

— Но сигурно помниш моя баща.

— Доктор Холдън Колфийлд, професор по литература.

— Същински негодник.

— Всички са такива. Тя си пада по негодници.

Скийт бавно вдигна глава, сякаш върху плещите му тежеше огромен, тежък товар.

— Холдън Колфийлд дори не е истинското му име.

Дъсти спря пред светофара на кръстовището и погледна недоверчиво Скийт. Името, заимствано от главния герой в „Спасителят в ръжта“ беше твърде подходящо за случая, за да е изобретение.

— Променил го е по съдебен ред, когато е навършил двайсет и една години — рече Скийт. — Истинското му име е Сам Фарнър.

— Дрогиран ли си или говориш истината?

— Вярно е. Бащата на Сам бил военен от кариерата. Полковник Томас Джаксън Фарнър. Майка му, Луан, е била учителка в детска градина. Сам се скарал с тях. След като полковникът и Луан са го издържали, докато е учил в колежа и в университета. Изчакал е, докато им изстиска докрай парите.

Дъсти познаваше Холдън Колфийлд, защото превзетият негодник му беше втори баща. Тревър Пен Роудс, истинският баща на Дъсти, беше вторият от четирите съпрузи на майка му, а Сам Фарнър — третият. От четвъртия до четиринайсетия рожден ден на Дъсти онзи самозван аристократ бе управлявал семейството с високомерното чувство за божествено право и с достатъчно авторитарен фанатизъм и ожесточеност на социопат, за да заслужи възхищението на Ханибал Лектър.

— Твърдеше, че майка му е била професор в Принстън, а баща му — в Рътгерс. Всички онези истории…

— Не са автобиография, а измислици.

— А трагичната им смърт в Чили?

— Поредната лъжа.

В кръвясалите очи на Скийт блестеше ожесточеност или може би отмъщение. За миг той съвсем не изглеждаше тъжен, изнурен и съсипан, а изпълнен с безумна и едва сдържана злоба.

— Скарал се е толкова ожесточено с полковник Фарнър, че е сменил името си? — учуди се Дъсти.

— Мисля, че харесваше „Спасителят в ръжта“.

— Може и да е харесвал книгата, но дали я е разбирал?

Това беше тъп въпрос. Бащата на Скийт беше празноглав и повърхностен и изпадаше под влиянието ту на един, те на друг краткотраен ентусиазъм, като повечето бяха унищожителни.

— Кой би искал да бъде Холдън Колфийлд?

— Сам Фарнър, добрият ми, стар татко. И се обзалагам, че това не е навредило на кариерата му в университета. В професионален аспект името е накарало колегите му и студентите да го запомнят.

Зад тях се чу изсвирване на кола. Светофарът беше светнал в зелено.

Дъсти продължи да кара към „Нов живот“.

— Откъде си научил всичко това?

— Ами, първо от Интернет. — Скийт се изправи и приглади влажните си коси с кокалестите си пръсти. — Проверих историята на преподавателския състав в Рътгерс в уебстраницата им. Всички, които са преподавали там. После в Принстън. Родителите му не са били професори в нито един от двата университета. Имам предвид, измислените му родители.