Читать «Бруно» онлайн - страница 11

Греъм Стоун беше там. Стоеше до някакво бюро и ме гледаше втренчено със студените си очи. Пристъпих вътре, затворих вратата и извадих револвера си от джоба, за да съм сигурен, че той ще разбере сериозността на ситуацията.

— Застани неподвижно — наредих му.

Той не помръдна, нито ми отговори. Когато тръгнах към него обаче, пристъпи встрани. Размахах патлака си, но той изобщо не му обърна внимание. Стоун ме гледаше с безразличие.

Направих няколко крачки към него и той също помръдна. Бруно ми беше казал, че не е задължително да го опазя жив и здрав. Всъщност пришълецът даже ми беше намекнал, че всяка проява на милосърдие от моя страна ще бъде посрещната с цялата неистова ярост, на която е способен мечок с такива размери и маса като Бруно. Затова прострелях Греъм Стоун директно в гърдите — нямаше откъде да знам на какво е способен този злодей.

Куршумът се заби в плътта му и той се преви надве, надвесен над бюрото, строполи се на пода и… започна да се смалява. За по-малко от шест секунди от него не остана нищо повече от купчина салфетки, изрисувани така, че да наподобяват човек. Триизмерна змийска кожа, която, след като бе изхлузена изглеждаше смразяващо истинска. Огледах внимателно останките. Никаква кръв. Никакви кости. Само пепел. Погледнах своя „Смит и Уесън“. Моят до болка познат револвер. Не някакъв си „Дисни 780 Дет Хоуз“. Което означаваше, че това пред мен не беше истинският Греъм Стоун, а нещо друго, удивителна имитация, не по-малко убедителна от неустойчивостта, с която се беше разпаднала преди минута. Преди да се замисля по-сериозно по този въпрос, се втурнах обратно в коридора. Никой не беше чул изстрела. Майсторите на трашметъла от сцената в момента изпълняваха сносен кавър на парче на „Мегадет“, осигурявайки ми по този начин чудесно прикритие.

А сега какво?

Педантично проверих и останалите две стаи по коридора, откривайки Греъм Стоун и в двете от тях. Смачках го с лекота между пръстите си в първата от тях, а ми изглеждаше не по-малко солиден от лицата на президентите, изсечени на връх Ръшмор… Какво да се прави — и той се оказа кух като образа на всеки политик. Във втората стая го елиминирах със страхотен ритник в чатала.

Когато отново се добрах до дансинга на заведението, бях бесен. Когато гръмнеш някого, очакваш да се изсипе на пода като купчина тухли и да си остане там. Така се играеше играта. Изобщо не ми харесваха тези евтини номерца.

Нахълтах в тоалетната и почуках на вратата на кабинката, където се беше наврял Бруно. Той излезе оттам — шапката му продължаваше да бъде нахлупена ниско над очите, а яката на ризата му бе закопчана догоре.

— Абе, хора, знам, че ви мързи да си давате зор за дребните неща, ама защо поне не пускате водата в тоалетната? — възмути се той.

— Има проблем. — Не обърнах никакво внимание на тирадата му аз и му разказах за тримата Греъм Стоуновци. — Чакам обяснение.

— Не исках да ти казвам за това. — Мечокът изглеждаше смутен. — Страхувах се, че ако те уплаша, ще намаля работоспособносттта ти.