Читать «Брат Од» онлайн - страница 22

Също така беше построено и новото абатство. Създадени бяха редица подземни помещения, които да задоволяват нуждите на брат Джон. Никой не наричаше този подземен комплекс „лаборатория“. Доколкото очите ми виждаха в мрака, това всъщност не беше лаборатория, а нещо уникално, което само гений като неговия беше в състояние да роди. Целта на тези съоръжения беше пълна загадка. Малцината братя, които бяха стъпвали тук, обозначаваха квартирата му като „Mew“. Това е дума, която означава потайно място. Убежище.

Също така Mew се нарича клетката, в която са държали ловните соколи, докато са сменяли перушината си. Освен другото Mew значи и „сменям оперението си“. Веднъж чух как един монах каза, че брат Джон „стои там долу и си отглежда нови перца“.

Друг беше нарекъл тази подземна квартира „пашкул“ и се чудеше гласно кога ще се появи пеперудата.

Тези коментари показваха, че според монасите брат Джон може да стане по-велик, нещо повече от това, което е.

Тъй като бях само гост, не успях да изкопча допълнителна информация от братята. Те ревностно защитаваха своя благодетел и уединението му.

Знаех за истинската самоличност на брат Джон само защото той ми я разкри. Не ме закле да пазя тайна. Просто ми каза: „Знам, че няма да ме продадеш и предадеш, Од Томас. Дискретността и верността ти са предопределени от звездите.“

Въпреки че нямах представа какво иска да каже, не настоях за обяснение. Той говореше много неща, които не разбирах напълно и нямах желание общуването ни да се превърне в безкрайна словесна соната, в която единственият ми принос щеше да е ритмичното А? А? А?

Не му издадох тайната си. Не знам защо. Може би просто предпочитах да не давам на определени хора, от които се възхищавам, никаква причина да ме смятат за куку.

Братята се отнасяха към него с уважение, граничещо с респект и дори малко страх. Но може и да се заблуждавах.

Не го намирах за страшен. Не усещах от него да се излъчва заплаха. Забелязах обаче, че понякога той се бои от нещо.

Абат Бернар не нарича това място „клетка“ като останалите. За него то беше adytum.

Адитум е дума, която означава „най-сакралната част на храм, достъпът до която е изключително ограничен; светилище на светилищата“.

Абатът е добросъвестен човек, но никога не е произнасял тази дума с усмивка. Трите й срички се изплъзват от устата му като мърморене или шепот, но в очите му има копнеж, удивление и може би ужас.

По въпроса защо брат Джон е заменил успехите на светския живот с бедността и монашеското уединение, той беше отговорил, само че изследванията му върху строежа на реалността през призмата на онзи клон от физиката, известен като квантова механика, са го изправили пред открития, които са го накарали да осъзнае нищожността си. „Видях колко съм незначителен и се стреснах“ — така се беше изразил той.

— Какво те води тук в този час от Голямото мълчание? — попита ме сега, когато доядох бисквитката си.

— Знам, че сте буден почти през цялата нощ.