Читать «Брат Од» онлайн - страница 15

Тя приключи разказа си и ми се усмихна.

— Само експлодиращ бойлер.

— Господ има много причини да те обича, Оди, но със сигурност една от тях е, защото си толкова неумел лъжец.

— Доста опашати лъжи съм изрекъл през живота си — уверих я аз.

— Опашатата ти лъжа е, че си казвал опашати лъжи.

— Там, където ви обучават за монахини, сигурно сте били президент на клуба по дебати.

— Изплюй камъчето, младежо. Не си сънувал експлодиращ бойлер. Друго те е разтревожило.

Свих рамене.

— Минал си да наглеждаш децата.

Сестра Анджела знаеше, че виждам духовете на блуждаещите мъртви. Но не бях обелил и дума пред нея и брат Бернар за бодасите.

Тъй като тези кръвожадни духове биват привлечени само от събития с голям брой ранени и загинали, не очаквах да ги срещна на толкова изолирано място. Градовете и мегаполисите са естествената им ловна среда. Освен това рискувам да загубя доверието на хората, приели твърдението ми, че виждам умрелите, ако твърде скоро след като сме се запознали, започна да говоря… ами да кажем за виещи се като змии демонични сенки, които пируват от сцени на смърт и разруха.

Човек, който има маймунка за домашен любимец, може да бъде разглеждан като очарователен ексцентрик. Човек, който е превърнал къщата си в маймунарник и в стаите на дома му върлуват десетки кряскащи шимпанзета, вероятно ще бъде сметнат за достоен кандидат за лудницата.

Както и да е, реших да облекча бремето на товара си, защото сестра Анджела е отличен слушател и лесно долавя всяка неискреност. Всъщност направо е невъзможно да я преметнеш. Може би забрадката на главата й служи като звукова антена, с помощта на която улавя повече нюанси в човешката реч отколкото обикновените хора.

Не твърдя, че монахините имат техническите умения на Кю, гениалния изобретател от филмите за Джеймс Бонд, който непрекъснато снабдява агент 007 с разни сурепджаджи. Мисля, че теорията ми не е за изхвърляне, но не мога да докажа нищо.

Уповавайки се на добрата й воля и на забрадката-полиграф, честно си разказах всичко за бодасите.

Тя ме слушаше съсредоточено. Лицето й беше безизразно и по него не можех да прочета дали ме мисли за психясал.

Сестра Анджела може да ви застави да я погледнете в очите със силата на личността си. Може би има и такива, които благодарение на силната си воля са в състояние да се изтръгнат от хипнотизиращия й поглед, но аз не съм от тях. Докато разказът ми вървеше към своя край, аз се чувствах като зеленчук, накиснат в миртовосиня марината.

Щом приключих, те му изгледа мълчаливо. Лицето й беше затворена книга и тъкмо си мислех, че е решила да се моли на Бог да ми възвърне разума, когато тя с един прост въпрос показа, че е приела истинността на казаното от мен: