Читать «Мъртъв образ» онлайн - страница 7

— И после?

— Ще отида до студията.

— Наистина ли не се шегуваш с мен? Мислиш ли, че има шанс аз да получа ролята?

— Толкова, колкото аз имам да режисирам филма. Спомни си нашето споразумение. Ние сме екип. Или двамата, или никой.

— И не искаш да подпиша някакво обещание?

— Нарича се устна уговорка. И си напълно прав. Няма нужда да подписваш нищо.

— Нека да уточня нещата. Ако те не искат ти да си режисьорът, но ми предложат ролята, аз ще трябва да им откажа. Защото съм ти обещал?

— Звучи налудничаво, нали? — Истината бе, че дори и да имах писменото му обещание, адвокатите на студията можеха да го анулират, ако Уес заявеше, че е бил заблуден. Холивуд нямаше да го има, ако хората държаха на думата си.

— Да, налудничаво е — съгласи се Уес. — Споразумяхме се.

В отдела за кастинги към студията се обърнах към трийсетгодишната жена със слабо лице, която седеше на рецепцията.

— Имате ли регистрирани пробни снимки с актьор на име Крейн? Уес Крейн?

Тя ме изгледа странно, потръпна, отвори картотеката и извади една папка. После кимна облекчено:

— Знаех, че името ми е познато. Разбира се, имаме негови пробни снимки.

— Какво? Кой ги е поръчал?

Жената се вгледа изучаващо в страницата пред нея.

— Не е посочено.

Аз никога не открих кой ги бе поръчал и това бе едно от многото неща, които ме безпокояха.

— Знаете ли кой е гледал пробните снимки?

— Разбира се, трябва да пазим документа. — Тя се зачете в друга страница. — Но явно аз съм единствената, която ги е гледала.

— Вие?

— Един ден той дойде да попълни някои формуляри. Стана голям майтап. Трудно е да се опише. В него има нещо. Така че си помислих, че ще е добре да погледна пробните му снимки.

— И?

— Какво да ви кажа? Препоръчах го за онази малка роля в „Нарушени обещания“.

— Ако искам да видя тези пробни снимки, трябва ли да го съгласувам с някого?

Жената се замисли за минута.

— Все още сте във ведомостта за „Нарушени обещания“, нали?

— Да.

— И Крейн участва във филма. Изглежда ми законно искане. — Тя провери графика. — Използвайте четвърта прожекционна зала. След трийсет минути. Ще изпратя долу оператора с филма.

И така аз седнах в мрака, изгледах пробните снимки и почувствах тръпката, която скоро щях да опозная много добре. Когато филмът свърши, известно време останах неподвижен.

Операторът излезе от кабината.

— Добре ли сте, господин Слоун? Искам да кажа, не сте болен или нещо подобно?

— Не. Благодаря. Аз съм…

— Какво?

— Само мисля.

Поех дълбоко дъх и се върнах в отдела за кастинги.

— Станала е грешка. Това не бяха пробните снимки на Крейн.

Жената със слабото лице поклати глава.

— Няма грешка.

— Но това беше сцена от „Блудния син“. Филма на Джеймс Дийкън. Станало е някакво объркване.

— Не, това беше Уес Крейн. Той пожела да снима тази сцена. От сценографския отдел използваха нещо, което приличаше на плевнята от оригинала.

— Уес…

— Крейн — подчерта тя. — Не Дийкън.

Двамата останахме загледани един в друг.

— И вие го харесахте? — попитах аз.

— Ами… Помислих си, че е смелчак да избере тази сцена… И да се справи успешно. Една погрешна стъпка и щеше да изглежда като идиот. Да, харесах го.