Читать «Мъртъв образ» онлайн - страница 13

Ето защо бе естествено да се питам дали Уес Крейн, който приличаше на Дийкън, звучеше като него, обличаше се като него и имаше същите маниери, щеше да започне да се държи като него. Какво ли щеше да се случи, когато отидех при Уес с втория си проект?

Аз не бях единственият, който му предлагаше сценарии. Той бе направо отрупан с предложения.

Научих това от специализираните издания. Не бях го виждал от нощта на Оскарите през март. Всеки път, когато го търсех по телефона, или никой не отговаряше, или някакъв безплътен женски глас ми съобщаваше, че той не е вкъщи. Да си кажа право, бях очаквал, че ще се премести от тази неприветлива къща близо до пустинята. Тайфата, която живееше там, ми напомняше за някаква секта. Но после се сетих, че Уес все още не беше взел големите пари. Вторият ми проект щеше да бъде златна мина. И аз се чудех дали щеше да я поиска цялата за себе си.

Моторът му бе паркиранпред къщата ни, когато с Джил се върнахме от Съюза на писателите, където прожектираха нов филм с Клинт Истуд. Слънцето вече потъваше зад хоризонта, огрявайки силуетите на яхтите, които се полюшваха върху пурпурния океан. Уес седеше на стълбите пред пътеката, която водеше между розовите храсти към къщата. В ръката си държеше кутия бира. Пак носеше джинси и фланелка с къс ръкав и белият цвят на фланелката подчертаваше още повече хубавия му бронзов загар. Ала бузите му изглеждаха по-хлътнали от последния път, когато го бях виждал.

Поздравът ни беше станал ритуал.

— Спечели ли?

Той се усмихна и вдигна палец.

— А ти?

Усмихнах се на свой ред.

— Опитвах се да се свържа с теб.

Уес сви рамене.

— Ами бях по ралита. Нужно ми беше малко отпускане. Всички тези реклами и… Джил, как си?

— Чудесно, Уес. А ти?

— Втората обиколка е най-трудна.

Мисля, че го разбрах. Имаше предвид опита да се направи нов хит. Сега обаче не съм сигурен.

— Ще останеш ли за вечеря? — попита Джил.

— Бих искал, но…

— Моля те, остани. Няма да ни създадеш никакви затруднения.

— Сигурна ли си?

— Чилито къкри на огъня целия ден. Ще има и царевични питки, и салата.

Уес кимна.

— Добре, майка ми обичаше да готви чили. Това беше преди баща ми да ни напусне и тя да се пропие.

Джил свъси вежди. Уес обаче не забеляза, вперил очи в кутията си с бира.

— После тя изобщо не готвеше — продължи той. — Когато влезе в болницата… това беше в Оклахома. Ами, ракът я довърши. От социалните служби ме настаниха в приемно семейство. Предполагам, че тогава взехда ставам буен. — Умислен, Уес изпразни на един дъх кутията и премигна към нас, сякаш едва сега си спомни, че бяхме там. — Домашно приготвената храна ще ми се отрази добре.

— Ей сега ще е готова — каза Джил.

Но все още изглеждаше притеснена и аз едва не я попитах какво не е наред. Но тя влезе вътре.

Уес бръкна в една книжна кесия под розовия храст.