Читать «Лотарията» онлайн - страница 5

Дейвид Балдачи

Обърна се отново към огледалото. Докато галеше с една ръка малкото юмруче на Лиса, с другата издърпа всички фиби. Тръсна косата си и я остави да падне свободно над високото чело. Така я бе носила в училище, където остана до седми клас, а после като много от приятелките си го заряза, за да търси работа. Тогава всички те си мислеха — погрешно, както се оказа впоследствие, — че образованието е нищо в сравнение с редовната заплата. Ала за Лу Ан нямаше голям избор. Половината от надницата й отиваше в помощ на хронично безработните й родители. С другата половина плащаше за онова, което техните нямаха възможност да й осигурят — храна и дрехи.

Докато разкопчаваше износения си халат, погледна предпазливо Дуейн. Като не забеляза признаци на живот у него, нахлузи набързо бельото си. Още докато беше девойче, разцъфващото й тяло неизменно предизвикваше прилив на преждевременна мъжественост у момчетата.

Лу Ан Тайлър — бъдеща кинозвезда и супермодел. Мнозина от жителите на окръг Рикърсвил в щата Джорджия, които бяха постоянно занимавани от темата Лу Ан и я бяха накичили с тези титли, очакваха тя да стигне далеч. Нямаше дълго да води техния живот, то се виждаше, пророкуваха сбръчканите и пълни местни жени, докато си приказваха на обширните изгнили веранди, и никой не им противоречеше. Природната й красота заслужаваше най-лъскавото от тоя свят. Тя бе светлата надежда на съгражданите си. Или Ню Йорк, или Лос Анджелис щяха да призоват тяхната Лу Ан; бе само въпрос на време. Само че тя си беше още там, в същия окръг, където бе прекарала целия си живот.

Разгледа съдържанието на малкия дрешник. Всъщност имаше само една рокля, подходяща за предстоящата среща. Тъмносиня, с къси ръкави, с бял ширит по якичката и над подгъва. Спомняше си деня, в който я купи. Цялата си заплата похарчи за нея — кръгло шейсет и пет долара! Това бе преди две години и тя повече не повтори безумното си разточителство; дори оттогава не беше си купувала никаква рокля. Сега беше малко оръфана, но тя изкусно я бе изкърпила. Постави на източената си шия наниз дребни изкуствени перли, подарък за рожден ден от бивш обожател. Предишната вечер бе стояла до късно да боядисва ожулените места по единствения си чифт обувки с високи токове. Бяха тъмнокафяви и не отиваха на роклята, но щяха да свършат работа. Освен тях имаше само сандали и гуменки, а те не ставаха за днес, макар че гуменките все пак щяха да я отведат по дългия път до спирката на автобуса. Днешният ден можеше да постави началото на нещо ново или поне различно. Кой знае? Нищо чудно да я изведеше нанякъде, все едно къде. Да отнесе нея и Лиса при нещо по-различно от дуейновците на тоя свят.

Лу Ан пое дълбоко дъх, отвори ципа на вътрешното джобче в чантата си и внимателно разгъна листчето. Записала си бе адреса и други сведения от телефонното обаждане на непознат, представил се като мистър Джаксън. А за малко да не вдигне телефона, както бе грохнала от нощната смяна в крайпътното заведение „Шофьорска среща“, където работеше като сервитьорка.