Читать «„Златната подкова“» онлайн - страница 18

Целта ми беше тези двамата да драснат нанякъде. Нямаше значение къде щяха да отидат и какво щяха да правят, само да се чупят. Тогава с повечко късмет и с някой и друг номер можех да обърна нещата в моя полза. Трябваше да ги размърдам.

Англичанинът мислеше трескаво. Знаех, че съм го смутил с онова, което казах за Желязната кука Флин. Накрая се ухили.

— Много си хитър, приятелче. Обаче…

Така и не разбрах какво щеше да ми отговори — печелех ли, или губех.

Входната врата се отвори с гръм и трясък и вътре нахлу Желязната кука Флин.

Целите му дрехи бяха в прах. Лицето му беше изопнато върху длъгнестия жълтеникав врат.

Очичките му веднага ме зърнаха. Двете му ръце се въртяха с бясна скорост. Във всяка от тях имаше по един тежък револвер.

— Лапите на масата, Ед — изрева той.

Ъгълът на масата закриваше мъжа пред вратата от дулото на пистолета в джоба на Ед, ако въобще имаше такъв. Той измъкна ръката оттам и положи двете си длани върху масата.

Не мърдай! — излая Желязната кука към момичето.

После ме загледа ядно, сигурно мина цяла минута.

Когато проговори, той се обърна към Ед и Кюпи:

— Значи, затова ме повикахте, а? Да ме набутате в капана! Да си измиете ръчичките, нали? С мен! Сега обаче първо ще кажа, каквото знам, а после изчезвам, та ако ще, отвънка да е цялата шибана мексиканска армия! Да, аз пречуках жена ти, прислугата — също. Пречуках ги заради хилядарката, дето…

Кюпи направи крачка напред и изпищя:

— Млъкни бе, идиот проклет!

— Ти млъквай, пачавро! — изръмжа й Желязната кука и палецът му опъна петлето на револвера срещу нея. — Сега аз говоря. Заклах я заради…

Кюпи се наведе. Лявата й ръка се шмугна под полата. Когато изскочи оттам, беше празна. Огънят от пистолета на Желязната кука освети летящото стоманено острие.

Куршумите разкъсаха гърдите й, завъртяха я на една страна и я блъснаха назад през стаята. Гърбът й срещна стената и тя се свлече на пода.

Желязната кука спря стрелбата и се опита да каже нещо. От мършавото му гърло стърчеше дръжката на ножа. Острието не пропускаше думите към устата му. Той пусна единия пистолет на земята и понечи да го измъкне. Ръката му увисна насред пътя към дръжката. Той се смъкна бавно — първо на колене, после на колене и лакти, прекатури се на една страна и повече не мръдна.

Скочих да хвана англичанина. Стъпих върху револвера, изпуснат от Желязната кука, и се подхлъзнах. Сграбчих с една ръка палтото на Ед, но той се отскубна и извади срещу мен два патлака.

Студените му очи ме гледаха напрегнато. Беше стиснал устни толкова силно, че не се виждаха. Заотстъпва бавно към вратата още докато лежах на пода.

Дума не обели. На прага се поколеба. После отвори вратата с лакът и изчезна.

Прибрах пищова, който ме спъна, изтичах до Желязната кука, издърпах другия от безжизнената му ръка и изскочих на улицата. Двуместният кабриолет цепеше пустинята, оставяйки след себе си голям облак прах. На десетина метра встрани забелязах прашна черна таратайка. С нея вероятно Желязната кука бе дошъл от Мексикали.