Читать «„Златната подкова“» онлайн - страница 17

По-късно видях колата да стои празна пред кирпичената къща. На близкия ъгъл Хупър се правеше на подранило пиянде и разговаряше с двама индианци, издокарани в униформи на мексиканската армия.

Похлопах на вратата.

— Кой е? — чух гласа на Кюпи.

— Моя милост — Паркър. Чух, че Ед се бил върнал.

— О! — възкликна тя. Пауза. — Влизай.

Отворих вратата и пристъпих. Англичанинът се бе отпуснал на един стол. Десният му лакът бе подпрян на масата, а ръката му се спотайваше в джоба на сакото. Ако в него имаше пистолет, той бе насочен право срещу мен.

— Здрасти — каза. — Разбрах, че си разпитвал за мен.

— Наричай го както искаш — придърпах стол на около половин метър пред него и седнах. — Но дай да не се будалкаме. Накарал си Желязната кука да пречука жена ти, та да й прибереш паричките. Грешката ти е, че си избрал дървар като него да свърши тази работа, защото изби сума ти народ и накрая се подплаши като яребица. Трима-четирима само го посочиха с пръст и той побягна! И то къде — чак в Мексикали! Хубаво местенце! Дано не е напълнил гащите от страх, докато е тичал през баирите дотам!

Не трябваше да спирам.

— Ти не си такъв идиот, Ед, нито пък аз. Много ми се иска да те заведа на север с белезници на ръцете, но не бързам. Ако не стане днес, ще изчакам до утре. Накрая ще те сгащя, освен, ако някой друг не ме изпревари, но това няма да ме съсипе. Под жилетката съм запасал едно желязо. Нека Кюпи дойде да го извади и ще можем да си поговорим спокойно.

Той кимна бавно, без да сваля очи от мен. Момичето се приближи отзад. Едната й ръка се плъзна над рамото ми, пъхна се под жилетката и измъкна патлака. Преди да се отдръпне, притисна за миг върха на ножа си в тила ми, за да ме предупреди да не правя номера.

— Така — рекох, когато подаде пистолета ми на англичанина и той го прибра в джоба с лявата ръка. — Ето какво предлагам. Ти и Кюпи идвате доброволно с мен оттатък границата, за да не се занимаваме с документи за екстрадиране, и там ви прибирам в кафеза: Ще премерим сили в съда. Не съм съвсем сигурен, че мога да докажа вината ви и ако се издъня, излизате. Ако се справя, както се надявам, ще увиснете на въжето, разбира се.

Ако бягате, какво? Не може да се криете цял живот. Все някога ще ви спипат. Може и да отървете бесилката, но няма да се докопате до парите на жена ти. Нали за тях беше цялата история и заради тях я убихте? Ако сега се явите пред съда, имате шанс да ги приберете. Хукнете ли да бягате, забравете ги завинаги.

Всъщност исках да накарам Ед и момичето да офейкат. Ако влезеха доброволно в кафеза, може би щях да успея да осъдя един от тях, въпреки че нямах почти никакви доказателства. Зависи как щяха да се завъртят работите след това. Първо трябваше да докажа, че Желязната кука е бил в Сан Франциско в нощта на убийството, а той сигурно си беше осигурил цял куп доказателства за обратното. В дома на госпожа Ашкрафт не намерихме нито един отпечатък от пръсти на убиеца. И да успеех да убедя съдебните заседатели, че е бил в Сан Франциско по същото време, това пак не означаваше, че той е убиецът. Ако все пак намерех улики срещу него, оставаше най-трудното — да докажа, че е извършил убийствата по поръчка на един от тия тук, а не на своя глава.