Читать «Божествена комедия — Ад» онлайн - страница 73

84

Фарината, от благородната фамилия на Убертиевци, е бил мъж с високи добродетели. При Монтаперти. до река Арбия, той е разбил в едно кръвопролитно сражение гуелфската войска и след тая победа е изгонил от Флоренция всички гуелфи, между които е бил и родът на Данте. Но когато гибелините, упоени от победата, взели решение да съсипят окончателно Флоренция, Фарината въстанал и като заплашил да избие самите свои съчувственици, накарал ги да се откажат от намерението си. Благодарение само на тази храбра съпротива Флоренция е била избавена. Данте, който е бил гибелин, когато е писвал своята поема, не е могъл да не гледа съчувствено на Фарината, което се види от начина, по който ни го представлява, пълен с величествена гордост, и не старата вражда на двете семейства, вражда, за която Дантевият род е бил два пъти в изгнание, го е накарала да го постави в Ада, а неговото безверие. Поетът прощава на великия гражданин, но не прощава на епикурееца и на безверника.

85

Гуелфите са се завърнали в 1266 г., шест години след сражението при Арбия, и са изгонили гибелините. Фарината е бил умрял две години преди това.

86

Гвидо (Гуидо) Кавалканти е син на Кавалканте Кавалканти, който говори тука. Гуидо, близък приятел на Данте, е бил прочут лирически поет и философ и затова духът се удивлява, че съдбата, като е разрешила на Данте, за неговия гений, жив да слезе в Ада, не е допуснала същото и за син му, който се ползува с равен нему гений. Данте обяснява това с тая причина, че Гвидо не е-хранил еднакви топли чувства към Вергилий. Данте приписва на своя приятел неуважение към Вергилий вероятно за това само, че не е споделял неговите политически идеи за възстановяване на империята, която Вергилий е възпял и поддържал.

87

Тука съм си позволил едно малко отклонение от текста, за което не мисля, че ми се пада порицание. Фарината казва петдесет пълнолуния, а аз, за угода на римата, съм прибавил още две. Датата, която духът иска да определи, стига до 1304 г., когато гуелфите; заедно с Данте, който обаче се е отделил после от тях, се опитали безуспешно да влязат във Флоренция.

88

По думите на Фарината душата различно вижда, когато е свързана с тялото и когато е разделена от него. Когато е свързана, тя схваща по силата на чувствата, а когато е отделена, по силата на разума, .и тая сила не се простира до отделните и настоящи неща, а само до общите и бъдещи неща. Разумът на душите от Ада ще потъмнее след Второ пришествие, защото не ще има вече тогава ни бъдеще, ни време.

89

Фредерих II, крал Неаполски и Сицилийски (Фридрих II Барбароса), избран император по благоволение на гибелините и с помощта на Инокентий той е известен по своите препирни с папите и още повече по щедрото покровителство, с което са се ползували при него поети и художници и на което се дължи първото възраждане на поезията и изкуствата в Италия. Той се е отличавал при това с разпуснати нрави и с неуважение към вярата и на тия две причини дължи мястото, което поетът му отрежда тука между епикурейците и безверниците.