Читать «Божествена комедия — Ад» онлайн - страница 71

68

Филипо Ардженти е произлизал от едно благородно семейство. Кавичули-Адимари. Той е бил твърде богат и се е отличавал с извънредно гневлив и мъстителен характер. Казват, че е имал обичай да подковава коня си със сребро, от което и произлязъл прякорът му Argent (лат „сребро“). Адимаровци са били от партията на черните гуелфи и са взели участие в изгонването на Данте; при това те са били между ония, които най-жестоко са се съпротивлявали срещу възвръщането му. Един брат на Филипо Ардженти е бил заграбил имотите на поета. Всичко това обяснява, покрай личните пороци на Филипо Ардженти, защо поетът проявява такова ожесточение против него. Заслужава да се забележи с какво изкуство поетът представя грешника, против когото въоръжава дори и другарите му по бедствие.

69

Данте употребява думата джамии не толкова може би за това, че са големи здания, които се виждат отдалече, но преди всичко вероятно за минаретата, с които иска да уподоби кулите, които вижда тук.

70

За първи път в Ада се срещат дяволи. Данте ги нарича граждани, което и аз употребих на едно място, и това име им приляга като на първи обитатели на Ада, който е бил създаден за тях.

71

Това е вратата, през която се влиза в Ада. Предполага се, че когато Спасителя е влязъл в Ада, за да извлече душите на праведните некръстени, дяволите не са искали да го пропуснат, поради което той е сломил вратата и тя останала оттогава да зее.

72

Ерихтон е била една прочута магесница от Тесалия, за която говори и поетът Лукан. Към нея се е обърнал Секст Помпей, за да узнае как ще се свърши войната между баща му и Цезар. Нейното изкуство се е състояло в това, че е призовавала духове на мъртви и като ги е превъплътявала, предричала е с тяхна помощ бъдещето. Така Секст Помпей узнал от нея какво ще се случи с баща му. Тя е умряла, види се, много стара, понеже е живяла подир Вергилий и в някое от своите вълшебничества е била призовавала неговия дух.

73

Фурии или Евмениди, които по-долу Вергилий назовава, са били в гръцката митология демонични божества, които са мъчили престъпилите клетва или осветени от традицията норми.

74

Медуза е една от трите Горгони, чудовища, които са имали мощ с поглед да превръщат в камък всички ония, които са ги поглеждали. Тая мощ е била особено силна у Медуза и затова по-долу Вергилий съветва Данте да си обърне лицето и да закрие очите си. Медуза е била убита от Персей, който й взел главата и я носил със себе си във всички свои походи, за да вкаменява с нея неприятелите си.

75

Фуриите говорят с.озлобление за Тезей, който се е осмелил да нападне стените на Ада, кога е искал да грабне Прозерпина (гр. Персефона), жена на Плутон (гр. Хадес), и над когото не са успели да си отмъстят за това нападение.

76

Поетът иска да каже, че под булото на стиховете му се крие алегорически смисъл и него трябва да търсят ония, които ги четат. Това предупреждение се отнася до цялата поема, в която на много места, а не само тука, във вид на поетически фикции са изказани високи поучения, морални и политически. Истина е, че тия фикции са често мъчно обясними или се поддават на няколко тълкувателни значения и след дълго мислене — оставят ни пак в недоумение. Но тука без колебание може да се каже, че поетът е искал чрез Фуриите да изобрази угризенията, които предизвикват особено ония престъпления, които се дължат на чиста злоба, чрез това се проявява най-страшно Божият гняв и на тоя, и на оня свят. Лицето пък на Медуза, което е имало сила да вкаменява хората, представлява плътските наслаждения, които вкоравяват сърцето на човека, помрачават разума му и унищожават в него всяко добро и благо чувство. Злоумишлените Фурии са искали тъкмо да си послужат с това средство, за да възпрат Данте чрез сладострастно оглупяване от великия му подвиг. Но Вергилий му показва с дело две велики оръжия да се защити от Горгона: да се пази от съблазън, което му посочва, като му затваря сам очите с ръцете, и да изучава философията, което му посочва, като му дохожда на помощ. Всички тия чудовища, които стоят на стража в разните кръгове на Ада, изобразяват постоянната война, която пороците водят против добродетелта: завистта и злобата, кого се стараят всякога да създават пречки и скърби на мъдрите честни люде, които искат да вървят по правия път.