Читать «Божествена комедия — Ад» онлайн - страница 53

ПЕСЕН ТРИЙСЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ. Данте среща в същия ров фалшификатори от друг вид. Един грешник захапва Капокьо, който дава на Данте някои сведения. После Данте среща грешници, които са се провинили в правене на лъжливи пари и които, наказани с водна болест, страдат от бясна жажда за вода. Между тях пред поета се явява мастор Адам от Бресшия. Най-сетне Данте, среща грешници, които са се провинили, като са изменили на истината чрез лъжа. Те страдат от люта треска, Песента свършва с комическа препирня между мастор Адама и гърка Синон.

Кога Юнона, зарад Семеле, цял род тавански люто е мразила и неведнъж терзала го е зле, на Атаманта лудост е пратила кога жена си един ден срещнал, коя два сина за ръка водила: „Подайте скоро мрежа, рев падал, с лъвчета лъвица иде срещу мене“, и той сграбил Леарка там без жал, в въздуха завъртял го с озлоблене и го ударил о една скала; а майката със другий син спасене от жребий лют в вълните е нашла. И пак кога, след дългата обсада, постигна Троя горда участ зла, ас царството и царский род пострада. Хекуба, не престала още да ридай за Поликсена, мила щерка млада. видяла Полидора в чужди край убит без милост; от полуда бясна тогаз кат куче зела тя да лай, тъй подивяла майката нещастна. Но нито в Тива, нито в Троя бяс така свиреп и злоба тъй ужасна не е видял бил никой в никой час, било над зверове, било над люде, каквито тука с трепет видях аз, кога два духа бледни, същи луди, спуснаха се да хапят кат свиня, кога от кочина се вън прокуди. Един стисна Капокьо, кат змия за шията захапа го с зъбите и го свали на твърдата земя. А Грифолино, с бледен страх в очите, каза ни: „Скики бесний е това, лудей и мир не дава на душите.“ На грешника отвърнах с тез слова: „От другата оназ душа лудешка страх ако нямаш, за вина каква, кажи ми, тя търпи тук казън тежка?“ А той: „Духът на Мира виждаш ти, коя, против природата човешка. с баща си в плътен грях стъпи, и да извърши свойто злодеяне, под други вид при него се яви. Владетел на кобила за да стане, стъкмил е другий пък под чужди вид, без срам и страх лъжливо завещане.“ Когато бесните, с бяг страховит, далек от мене в мрака отърчаха, във други взрях се с поглед жаловит. Очите ми неволно над един се спряха, кой съща лаута изглеждал би, йод него два крака да не стърчаха. Хидропизия, що отвън личи и прави, над корем подут, главата като кратунка суха да стърчи, държеше му отворени устата, като на трескав, който цял гори и все вода бълнува му душата. Погледа и уста за реч разкри: „О вий, кои без казън сте във Ада, къде не влизат никога зари, погледайте как мастор Адам страда. Имал съм всичко горе. в мрачний Ад за капчица не правят ми пощада. Тез ручеи, които се струят и спускат се към Арно, по полите на Казентинский хълм, потънал в хлад, стоят ми постоянно пред очите и мъчат ме по-страшно с своя изглед мил от болката, що суши ми гърдите. Така с местата, де съм съгрешил, си служи правдата неумолима и с жалби люти мъчи дух унил. Ромена там е. С дерзост непростима фалшиви флорини там стъкмих и туй на смърт всред пламъци прати ма. Но сладкоструйний Бранда не дал бих, да зърна тука Александра, Гвида ил брат им, кой е грешен като них. Един уж тука бил. Но как да вида, че плаща вече своята вина? Със тоя лош недъг къде да ида? Да можех да направя стъпчица една в сто годин, щях веднага да замина, макар да има мили в дължина до единайсе хиляди тази долина, а нашир полвин миля е едва. За тях съм тук всред таз пасмина: по техни увещанья и слова монети сякох с примес три карата, и си изпати горко таз глава!“ Казах му: „Двама грешни, на земята, до теб се гърчат страшно и димят кат зиме, кога мокра е ръката.“ Отвърна той: „Найдох ги, че седят от първий ден така все приковани, и мисля, вечно тука ще лежат. Единия е оназ, коя, в желане престъпно, отзив като не нашла, е набедила Йосиф в злодеяне. Синон е другий, кой измама зла извърши в Троя. Имат треска жежка, затуй димят им бледните тела.“ Единни дух, от яд за таз бележка, че мастор Адам го позори тук, цапна го по корема с ръка тежка; като от тъпан чу се силен звук. Адам отвърна тутакси с плесница по образа, при всичкий си недъг. „Не гледай, рече той, че в таз темница нозете ми от болка зла не се движат, обаче волно движа таз десница.“ „Както, кога лош сън ни се яви, отвърна гръка, бръз не бе в ръцете; а бързи бяха — пари да ковят.“ Адам каза: „Да, прави си, дух проклети, но в Троя тъй не говори, когато се кълнеше в боговете.“ „Я гледай, за какво ще ме кори! — каза Синон. — А ти какво направи? При туй и други грехове стори.“ Отвърна други: „Спомни, грък лукави, за коня и коварний си разбой, с кои в цял свят с безчестье се прослави.“ „От жажда да не найдеш ти покой докрай, извика гръка с озлобление, и плуй с корема тоз, подут от гной.“ „В хули бесът ти търси облекчение, каза Адам; да, жаден съм, подут, но туй за теб какво е утешение? Недъгът твой по малко ли е лют? Теб целий треска огнена гори та, за капчица заскачал би кат луд.“ Вслушал се бях в таз свада ядовита, кога учителя, кой бе мълчал, обърна се към мене с реч сърдита: „Но стига веч, за тебе ми е жал; повярвай, мен самому чудно става, че иощ от укор съм се въздържал,“ Кога така чух да ме порицава, неволно на лице ми срам изби и в паметта ми досега остава. Както, кога лош сън ми се яви, желаем, спящи в смутно възбуждене, да бъде сън сънят, що ни грози, така в страха ми ставаше и с мене. Аз прошка исках, а не мислех пак, че искам прошка, извинене. Учителят каза ми с език благ: „По-малък срам по-тежък грях изтрива; в тъга не падай, но бъди по-як, и чуйш ли нявга тълпа нечестива, че кара се, за мене си спомни; защото, който в препирни такива наслада търси, себе си петни.“