Читать «Божествена комедия — Ад» онлайн - страница 33

ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ. Данте и Виргилий минуват в третата яма дето се наказват симоняните, които са търгували със свещени неща. Те стоят там, забучени в земята, в тесни дупки, с главата надолу, а нозете им се гърчат навън, обвити в пламъци. Данте разговаря с един грешник и след като изказва своето негодувание против нечестните служители на църквата, минава с Виргилий в следната яма.

Симон магеснико и всички вие, които с Божиите търгувате неща, позора песента ми ще разкрие, във кой е вас въвлякла алчност зла! На моста стръмни, кой се възвишава над третий дол, пристъпяхме в нощта. О разум висши! Как се проявлява изкуството ти чудно нанавред, и на небето, де грей твойта слава, и на земята, и в тоз мрачен свет! Тъй както в моя хубав Сан-Джовани на окол купела, що е посред, и други купели са издълбани, така по камънака, с кой долът и двата бряга са постлани, пред мене и зад мене, в всеки кът, аз виждам дупки с ширина еднаква навред, къде очите ми се взрът. Във всяка грешник клет честта оплаква. що е заслужил с своите дела и всуе милосърдие очаква, в тях грешните със голи си чела забити са надолу със главата, а вънка, в неподвижната мъгла, стърчат и бясно махат се краката, увити с пламъци, които в вид на алени езици от земята излизат, дето трупа е зарит, и се изкачват до петите горе. „О вожде, с глас продумах жаловит кажи ми кой е онзи, кой се бори така безсилно с пламъка червен, и с него може ли да се говори?“ Поета тутакси отвърна мен; „По полегатий бряг, ако желаеш, там ще те заведа и поразен, от същий грешник клети ще узнаеш и греховете му, и кой е он.“ „Учителю, кой всяка тайна знаеш, за мене твойта воля е закон.“ Едва изказах тия думи, двама тръгнахме ние по скалистий склон и лесно в кръглата слезнахме яма, де пламъците пущат син светлик. Поета, кой държеше ме, пусна ма при дупката, де горкий мъченик отчаяно се вайкаше с нозете. „О клетнико, кой тук с заровен лик жестоко тъй си плащаш греховете, продумай, ако в тебе още слух и глас не са били завинаги отнети.“ Говорех и глава навел бях аз. Така духовника се наклонява, кога, за да забави смъртний час, убиец го лукаво призовава от трапа, дето го заравят жив. От дупката, крака си кат пошава, отвърна грешника с глас треперлив: „О Бонифаций. ти ли си пред мене? Три годин си дошъл, дух нечестив, по-рано тук от мойто прокобене. Насити ли се на благата там, зарад кои, без срам, без угризене, обсеби и до днес скверни без срам съпругата небесна?“ От смущене останах като вцепенен и ням, но вожда, като приближи до мене, пришепна ми: „Не съм, не съм, кажи.“ Изпълних неговото повелене и грешника захвана да движи нозе си с дива беснота в въздуха и тез слова, които придружи с печален плач, из ямата се чуха: „Що търсиш тук? Мойто ли тегло да видиш смело, в таз долина глуха дошъл си. преди твоето тегло с зарите светли да се е простило? Узнай, че горе моето чело тиарата свещена е носило. На мечката съм аз от гордий род и потеклото мечешко тъй мило било е мене, че през цял живот ръце ми са съкровища трупали на благо тем, а тук под тоя свод таз грозна дупка мене са дълбали. Пред мен, сразени за еднакъв грех, и други в тая дупка са стърчали: скалата е приела вече тех и крие ги в нощта си безотрадна. Когато онзи, за кого те зех, яви се тук. и ази там ще падна, но той по-малко ще стърчи от мен, увит със пламък в мъка безпощадна, защото недалеч е оня ден, кога ще дойде пастир друг безверни , с по-грозни злодеянья опятнен, и в изкупленье на злодейства черни и мен, и него ще замести он. От алчност гнусна, за помами скверни, подобен на продажния Язон, тому в угода, който в Париж влада, ще стъпче той и вяра, и закон.“ При всичко че страдалците пощада заслужават, аз отвърнах му без жал: „О дух злочест, кажи. каква награда Спасителят от Петра е искал, когато ключовете поверил е? Върви след мене само е казал. И за пари ли пак Матей добил е апостолски наместо Юда сан? И прав е жребия, кой теб сразил е, въз теб от тебе същия призван: пази, не дигай си сега очите от тоз имот, неправедно събран, кой с смелост против Карл въоръжи те. Оназ тияра да не бе носил, която с почит пълни нам душите, по-горки думи бих ти говорил, защото ваший алчен дух съблазън и извор на беди е сявга бил, за честните и за добрите казън, за лошите опора Зарад вас, продажни пастири, от горест смазан, евангелиста е видял оназ, коя простира над водите власт и сила как в увлечение от долна сласт с царе безсрамни блудства е вършила: оназ, коя от рожба с седем е глави и в десет рога помощ е черпила, доде мъж й искал е да върви по път на доблестни и чисти нрави. О алчни пастири, не сте ли ви по-лоши от езичници гнусливи? Ваш бог не е ли златния телец? Ах, Константиние, колко зло направи, когато над духовний си отец ти своя дар велик поднесе!“ Тъй говорих аз на безверни жрец, а той безспирно махаше с нозе си, от угризене или пък от яд. Учителят ми, без да се намеси, с наслада слушаше ме изотзад. Кога свърших, в ръце си ме прегърна и тъй по пътя, кой ми бе познат, от таз долина ме изнесе чърна и лек, и бърз по стръмни канари възведе ме. Доде да се озърна. пред мен долина нова се откри