Читать «Божествена комедия — Ад» онлайн - страница 19

При бряг стигнахме ний висок в кръг, изграден от канари грамадни, де вид пред нас представи се жесток от мъки и страданья безпощадни. От бездната възлизаше дим син, кой пущаше воня и смрад тъй ядни, че ний дръпнахме се зад гроб един със надпис: тук е папа Анастасий, кого от правий път отби Фотин. Посочи вожда ми брега с ръка си и рече: „Предстои път труден нам и длъг, но крепко пази твърдостта си: ний без премеждия ще стигнем там.“ „Нека туй, казах, мен в полза се обърне.“ „И без да кажеш, мисълта ти знам, прибърза на слова ми да отвърне. Три кръга, като тез, що си видял, по-малки, между канарите черни стенят от безутешната печал на множество безбройно от нещастни, кои гняв Божи тамо е прогнал. Грехът онез, кои му са подвластни и себе си не могат въздържа, въвлича ги в деяния ужасни, било с насилие, било с лъжа. В света и други твари има много, но само на човешката душа лъжа е свойствена, затуй и Богу е много по-омразна тя и той, всесправедлив, наказва я по-строго. Във първий кръг на мрачний тоз усой стенят в три кръга, кат в три тъмни рога, виновните в насилье и разбой: към себе си, към ближния или към Бога са те сгрешили в нечестив разгар и участта им е различно строга. Човек обижда ближний, скъпий дар, когато му отнима на живота или кога с грабеж или пожар обсебя, разорява му имота; разбойника, убиеца жесток, на своите злодейства под хомота, се мъчат в първий кръг под жребий строг. Греши по-тежко кой на себе бясно, преди от Бога отредений срок, насилье стори или пък безсвястно стопи, разсипе имот и блага: тук жилище очаква го по-тясно. Но още по-неистова тъга очаква, кой обижда божеството и тъпче, с светотатствена нога, без срам законите на естеството; децата на Гомора и Кахор живеят долу в третий кръг, в числото на тез, кои са Бога на позор подлагали в ума си и в сърцето. Лукавий лъже всички без укор или скверни доверьето, което полага ближний в него, и с това разкъсва връзките, с кои небето свързало е човешките сърца: той в вторий кръг жестоко е наказан. Гнездят се тамо с бледни си лица и лицемерьето, и гнусната съблазън, и всеки, кой в живота за успех на кражба ил коварство е обязан: подкупници, лихвари и кат тях кои живеят от безчестье и измама. Но в поднебесната по-страшен грях от безсърдечната измяна няма: затуй ? предопределена ней в най-долний кръг оная черна яма, върху която целий Ад тегней.“ „Разбрах сега какви са тия бездни и в тях народ какъв живей, казах аз. но, учителю любезни, съмненье мъчи ми едно духът и направи го, моля, да изчезне. Онез, кои видяхме, че стенят под дъжд и град, на Стикс при бреговете, и там в борба безспирна се томят, защо не са при грешниците клети в червений град, ако ги гневно гледа Бог, и с тях си не изкупват греховете? А ако не, защо тогава строг е бил към тях и люто ги наказва?“. „Бог справедлив е, каза, не жесток, и всеки грях различно отбелязва. Защо блуждай умът ти? Мъдростта нас вярно поучават като казва, че в грях въвличат нази три неща: злост, невъздържаност и страсти диви; Бог невъздържаний с по-голяма мекота рази в присъдите си справедливи, и тоз закон, и праведен, и свят, отделя грешниците нечестиви, кои се мъчат в огнения град, от тез, кои срещнаха ни очите при първите ни стъпки в мрачний Ад.“ „Учителю, казах, както зарите на .слънцето разгонват нощкий мрак, тъй пръскаш на съмненьето мъглите, които затъмняват моя зрак. При тия, кои тука са се стекли, ти причисли лихварите; но как, кажи ми, Божи гняв са те навлекли?“ Веднага: „Неведнъж, каза в ответ поета мен, са мъдреците рекли, че в естеството царствующий ред отбляск е на върховний разум Божи и всяка мъдрост в поднебесний свет следи законите, доколко може, кои от памтивека в свойта мощ благоволил е вишний да положи. Чрез Божий разум човек става вожд на други люде, надалече вижда и грей им кат светилник в тъмна нощ лихваря, щастьето си кой съзижда, по други път, над чуждите беди, природата и нейния ред обижда. Носят мой, ето с мен върви; на кръгозора рибите небесни показват, че зора ще се яви, пред нас зеят ями със завои тесни.“