Читать «Горчива орис» онлайн - страница 182

Отново обясниха за всички, които не са гледали в началото, че тя е престъпница, обвинена в убийство. Пак показаха затворническата й снимка. А после пуснаха фотография, на която изглеждаше като слабоумна, с Чарлс, стоеше до него, когато той се заклеваше като конгресмен. Обясниха, че Чарлс сега кандидатства за Сената. Свършиха дотук и се прехвърлиха на друга тема, а Грейс се отпусна на мястото си изумена. Чувстваше се лишена от емоции. Разполагаха с всичко — затворническите снимки, историята, мнението на обществото, изразено от шефа на полицията.

— На практика внушават, че аз съм го изнасилила! Чу ли какво каза това копеле? — Грейс бе вбесена от думите на шефа на полицията, беше я нарекъл „много болна“ и каза, че „съблазнявала“ баща си. — Мога ли да ги съдя?

— Може би — отвърна Чарлс, опитваше се да изглежда спокоен заради нея и децата. — Първо трябва да видим какво ще стане. Ще се вдигне голям шум. Трябва да сме готови.

— Доколко могат да се задълбочат нещата? — попита тя ядосано.

— Много — отбеляза той като познавач. Помощниците му го предупредиха, а и той от опита си преди години знаеше какво е да си в устата на печата.

В седем часа пред дома им инсталираха телевизионни камери. Един от каналите често използваше мегафон, за да й задава въпроси и сега я подканяха да излезе и да поговори с тях. Чарлс се обади на полицията, но те имаха право най-много да изведат журналистите извън тяхната собственост или да ги принудят да стоят от другата страна на улицата, каквото и сториха. В дърветата също дебнеха оператори, насочили камери към прозорците на спалните им. Чарлс се качи горе и пусна капаците. Бяха под обсада.

— Колко ще продължи това? — попита нещастна Грейс, след като децата си легнаха. Журналистите все още бяха отвън.

— Известно време. Може би по-дълго.

После, когато седяха в кухнята и се гледаха изтощени, той я попита дали тя не иска в един момент да поговори с тях и да разкаже историята от своя гледна точка.

— Трябва ли? Не можем ли да ги съдим за думите им?

— Не знам какво да ти отговоря. Той вече се бе обадил на двама адвокати, специалисти по клевети, но си даде сметка, че и техните телефони може да се следят, а не искаше да говори с тях от къщата си, дори от служебния си кабинет. За момента поне катастрофата бе пълна.

На следващата сутрин журналистите още бяха там, а Чарлс и Грейс отново бяха предупредени да чакат нови предавания по местните и националните канали. Нейното минало беше най-голямата новина за цялата страна.

Интервюираха пазачите в „Дуайт“, които твърдяха, че я познават много добре. И двамата бяха млади и Грейс веднага разбра, че е невъзможно да са я виждали.