Читать «Тайнственият мистър Стийн» онлайн - страница 9

— Тук наоколо ли живеете? — по-пита той.

— Не, сър. В града.

Влезе в железарски магазин и в един супермаркет. Не видя никакъв познат. Странно! Той живееше в този район почти от тринадесет години и смяташе, че познава всички.

Спомни си какво му бе казал Габи за предприемача, дошъл някъде извън града. Може би по някаква нелепа причина Стийн не е искал да наема местни хора. Но все пак бе наел Хомър.

Изобщо смахната работа, каза си Хомър. Просто не се побираше в ума му — особено повторното даване на къщите под наем.

Май ще трябва да зареже всичко това. Вече бе спечелил доста солидна сума. Тъкмо сега беше най-подходящият момент да се измъкне. Ако продължаваше, можеше да си навлече неприятности.

Той запали пурата си и се върна в колата. Излезе от паркинга и пое по пътя, който водеше към жилищния комплекс.

Караше бавно, за да може да огледа внимателно всяка къща. Всички те изглеждаха пусти. Прозорците нямаха нито драперии, нито пердета. Моравите не бяха косени от седмици. Нямаше никаква следа от никого — а би трябвало да има играещи деца и домашни животинчета. Почти всички наематели имаха деца, кучета и котки. Тук би трябвало да цари оживление, каза си той, а е тихо и пусто.

Спря колата и влезе в една къща. Тя беше гола и празна. По ъглите имаше дървени стърготини и тук-там талаш. По пода нямаше следи от обувки, нито по стените — отпечатъци от ръце. Прозорците не бяха мити; по тях още имаше залепени етикети на производителя.

Излезе озадачен.

Огледа още две къщи. И там беше същото.

Значи Стийн се бе оказал прав. Стийн с разместените обувки на краката и с нещо друго… и с особения начин, по който говореше сега. Преди шест седмици, когато Стийн дойде в кантората на Джексън, беше скован, официален и непохватен, но се държеше коректно. А сега беше небрежен, вдигаше краката си на бюрото и говореше на жаргон.

В къщите не живее никой, бе принуден да признае Хомър. Никой никога не бе живял в тях. Хомър бе дал под наем и петдесетте, ала никой не се бе нанесъл в тях.

И имаше неприятна миризма — ужасно неприятна миризма.

Пътьом Хомър спря пред кантората на Стийн. Тя беше заключена.

Старият вратар отвори портата и му махна с ръка от прозорчето на будката

Когато се озова отново в кабинета си, Хомър извади от едно чекмедже списъка с наемателите. Телефонира на Морган, първото име по списъка.

— Този номер е сменен — каза му телефонистката.

Даде му новия номер и той го набра.

— Щастлив кът — обади се напевен глас на телефонистка.

— А?

— Щастлив кът — изпя гласът. — Кого търсите, сър?

— Жилището на Морган.

Почака. Морган се обади.

— Тук е Хомър Джексън. Просто проверявам. Как ви се струва къщата? Добре си карате, нали?

— Отлично — отговори му Морган весело. — Смятах да дойда да ви благодаря, че ме настанихте тук.

— Наистина ли всичко е наред?