Читать «Тайнственият мистър Стийн» онлайн - страница 8

— Здравейте, мистър Джексън — каза той весело.

Хомър седна на един стол.

— Най-после ги пласирах. Всички петдесет къщи са дадени под наем.

— Чудесно — Стийн бръкна в едно чекмедже, извади малка книжка и я побутна по бюрото към Хомър. — Ето. Това е за вас.

Хомър я вдигна. Беше банкова книжка. Отвори я и видя спретната колонка от цифри — по 4500 долара, — наредени отгоре надолу по страницата.

— Вече имате цяло състояние — каза Стийн.

— Ще ми се да имаше още петдесет къщи — каза му Хомър. — Или още сто. Бих могъл да ги пласирам за една седмица. Имам списък на чакащи, по-дълъг от ръката ми.

— А защо не ги пласирате?

— Не мога да ги дам под наем повторно.

— Чудна работа — рече Стийн. — Никой не живее в тези къщи. Всички стоят празни.

— Не може да бъде! — възрази Хомър. — Възможно е да има няколко все още празни… няколко, в които наемателите още не са се настанили. Но повечето клиенти вече са се нанесли. Те живеят в тези къщи.

— А на мен не ми изглежда така.

— Тогава какво се е случило с тия хора? Къде са…

— Мистър Джексън!

— Да?

— Вие ми нямахте доверие. Нямахте ми доверие още отначало. Не зная защо. Сделката ви се стори съмнителна. Плашехте се. Но аз бях коректен с вас. Трябва да признаете това.

Хомър поглади чековата книжка.

— Повече от коректен.

— Аз зная какво върша, мистър Джексън. Не съм глупав. Всичко съм обмислил добре. Нека продължаваме нашето сътрудничество. Аз имам нужда от човек като вас.

— Значи искате да дам под наем всички ония къщи за втори път? — запита Хомър неловко.

— За втори път — повтори Стийн. — И за трети. И за четвърти. Давайте ги под наем колкото пъти желаете. Продължавайте да ги давате под наем. Никой няма да възрази.

— Но хората ще възразят… хората, които наемат тези къщи — изтъкна Хомър.

— Мистър Джексън, оставете на мен да уредя това. За нищо не се безпокойте. Само поддържайте тези къщи в оборот.

— Но това не е редно.

— Мистър Джексън, след около шест седмици вие ще сте спечелили четвърт милион долара. Мисля, че именно в това е проблемът ви. Тази сума ви се вижда недостатъчна…

— С подоходния данък и прочие…

— Забравете за подоходния данък. Аз ви казах, че нашата банка се ползва с данъчни отстъпки.

— Не ви разбирам — каза Хомър. — Така не се върши бизнес.

— Но се върши — отвърна Стийн. — Моля ви да измислите по-добър начин. Няма граници. Вие можете да станете мултимилионер…

— В затвора.

— Казах ви, че не вършим нищо лошо. Ако не искате да се занимавате повече…

— Позволете ми да помисля — помоли Хомър. — Дайте ми един-два дена срок.

— До утре на обяд — заяви Стийн решително. — Ако до утре на обяд не ми кажете, че сте готов да продължавате, ще потърся друг човек.

Хомър стана. Пъхна банковата книжка в джоба си.

— Ще намина да поговорим.

Стийн вдигна отново краката си на бюрото.

— Отлично. Ще ви чакам.

Когато се озова навън, на алеята, Хомър тръгна покрай лъскавите витрини на магазините. А в магазините, които видя, имаше не повече от половината от необходимия персонал и абсолютно никакви купувачи. Влезе в един от тях да си купи пури и го обслужи момиче, явно едващо завършило средно училище. Беше му непознато.