Читать «Тайнственият мистър Стийн» онлайн - страница 2

— Да, разбирам — рече Хомър. — Умно постъпвате. Това е добра реклама. Възбуждате интереса на публиката. Ще устроите тържествено откриване. Но тази четириметрова стена…

— Петметрова, мистър Джексън.

— Е, добре, нека да е петметрова. И построена от масивен камък. Зная аз… виждал съм ги. Но никой вече не строи такива стени. Служат си просто с каменна облицовка. Малко назадничав е вашият строителен метод. …

— Мистър Джексън, ние знаем какво вършим. В този търговски център продаваме всичко — от фъстъци до кадилаци. Но имаме нужда от клиенти. Затова строим къщи за клиентите си. Искаме да създадем добро, стабилно население от сравнително заможни семейства.

Загубил търпение, Хомър скочи на крака и закрачи напред-назад из кабинета си.

— Но, мистър Стийн, вие не ще можете да осигурите достатъчно клиентела за вашия търговски център, ако разчитате само на хората във вашия нов жилищен комплекс. Колко къщи имате например?

— Петдесет.

— Петдесет семейства са капка в морето за един търговски център. Дори ако всяко от тези петдесет семейства пазарува от вас, за да задоволява всичките си потребности — а не можете да бъдете сигурни, че ще бъде така, — все пак оборотът ви ще бъде малък. А не можете да привлечете външна клиентела… особено зад тази стена.

Той престана да крачи напред-назад и се върна на стола си.

— Впрочем защо ли се безпокоя за това? То не ме засяга. Добре, съгласен съм да намеря наематели за жилищата ви, но няма да се задоволя с обичайните пет процента.

— А, забравих да ви кажа — рече Стийн. — Вие ще задържате за себе си всичките пет хиляди.

Хомър зяпна като риба, измъкната внезапно от водата.

— При едно-единствено условие — добави Стийн. — Знаете ли, ние имаме своя банка. Тя обслужва търговския център.

— Банка — повтори Хомър тихо.

— Създадена според щатските закони.

— А какво общо ще има тази банка с мен?

— Ще вземате десет процента — отвърна Стийн. — Остатъкът ще се вписва на ваша сметка в банката на Щастливия кът. Всеки път, когато дадете под наем едно жилище, ще получавате петстотин в брой; четири хиляди и петстотин ще отиват в банковата ви сметка.

— Не разбирам…

— Има предимства.

— Да, зная — рече Хомър. — Бизнесът ви ще върви. Вие сте решили на всяка цена да осигурите клиентела за този търговски център.

— Това е едното съображение. Другото съображение е, че не искаме да забогатеете открито така, че всичките ви приятели и съседи да узнаят. Ще започнат много клюки, а ние не желаем такава гласност. Пък и има данъчни предимства.

— Данъчни предимства ли?

— Мистър Джексън, ако намерите наематели за всичките петдесет къщи, ще спечелите четвърт милион долара. Замисляли ли сте се някога какъв би бил подоходният данък върху четвърт милион долара?

— Бая много.

— Просто ще ви ограбят — каза Стийн. — А банката може да ви помогне.

— Не проумявам как.

— Оставете това на нас. Оставете всичко на нас. Вие само намерете наематели за къщите.

— Мистър Стийн, аз от години работя честно в една професия, в която има възможности…