Читать «Тайнственият мистър Стийн» онлайн - страница 5
Клифърд Саймък
В такъв случай какво може да стори човек?
Особено когато има жена, която от десет години му проглушава ушите, че иска да види Европа.
Хомър седна и написа обява за рубриката „Недвижими имоти“ на неделния вестник. След като размисли, реши да се откаже от цветистата проза, с която бе възнамерявал да си послужи. Обявата не беше дълга и нямаше да струва много. Тя гласеше:
4,16 долара. ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА ПЛАЩАТЕ САМО ПО 4,16 ДОЛАРА месечно, за да живеете в къща, която би се продала за 35 000 и дори 50 000 долара? Ако сте съгласни, обадете се или елате в „НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ — ДЖЕКСЪН. Имоти около езерото и селата.
IV
Първият кандидат беше мъж на име Х. Ф. Морган. Той дойде в кантората рано сутринта в неделя. Беше войнствен. Тръсна сгънатия вестник с обявлението върху бюрото на Хомър. Бе обградил обявлението с червен молив.
— Това не е вярно! — ревна Морган. — Тук има някаква шарлатания!
— Напълно вярно е — отвърна Хомър спокойно.
— Искате да кажете, че ще плащам само по 4,16 долара месечно?
— Е — заосуква го Хомър, — не е чак толкова просто. Наемате жилището си за деветдесет и девет години.
— За какво ми е притрябвала къща за деветдесет и девет години? Та аз няма да живея толкова дълго.
— Всъщност така е по-добре, отколкото да притежавате къща. Можете да живеете там цял живот, все едно че сте собственик, а и няма данъци и разходи за поддържане. Ако пък имате деца, те ще могат да продължават да живеят там.
— Искате да кажете, че всичко това е честно и почтено?
Хомър кимна енергично.
— Абсолютно. Ще имате нова къща заедно с други нови къщи в един нов жилищен комплекс. Ще имате и търговски център, който може да съперничи на градските…
— Значи нова, а?
— Да. Къщите са общо петдесет. Можете да си изберете която пожелаете. Но на ваше място аз не бих се колебал, защото ще се разпродадат като топъл хляб.
— Колата ми е навън.
— Добре — каза Хомър, посягайки за шапката си. — Аз ще взема моята и ще ви показвам пътя. Къщите не са заключени. Ще ги разгледате и ще си изберете която пожелаете.
На улицата Хомър се качи в колата си, но седна на нещо ръбато. Изруга, понеже го заболя. Привдигна се, пресегна се и вдигна предмета, на който бе седнал.
Такова нещо не бе виждал досега. Захвърли го в другия край на седалката. То му приличаше на ония пластмасови кубчета, които децата сглобяват, но как бе попаднало в колата му, не можеше да си представи.
Зави в улицата и даде знак на Морган да го последва със своята кола. В нея бяха мисис Морган, Джек, палавият им осемгодишен син, Джуди, милата петгодишна дъщеричка, и кученцето Бъч.
Хомър забеляза, че всички те бяха смаяни от гледката на Щастливия кът. Мисис Морган сключи ръце, а лицето на Морган помрачня от подозрение. Хомър си представи какво мислеше той: само луд може да предложи такава сделка.
Джек и Бъч заприпкаха из горите, а Джуди затанцува весело по моравата. Хванаха се на въдицата, помисли си Хомър.
Хомър прекара един трескав ден. Телефонът му непрекъснато звънеше. Търсещи жилище семейства, недоверчиви, почти насмешливи, нахълтваха в кантората му.