Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 5

— Чаша бира — изрече Харт.

— Не давам вече на вересия — отвърна рязко барманът, като го пронизваше с прокурорски поглед.

— И ти си един! Плащам.

Блейк се намръщи.

— Щом имаш пари, плати си сметките.

— Чак толкова не съм забогатял. Ще ми сервираш ли бира или не?

Докато наблюдаваше как Блейк се връща зад тезгяха, Харт с вътрешно задоволство се възрадва на собствената си предвидливост: по пътя насам бе купил кутия цигари и така бе развалил една от десетачкита. Ако бе показал, дори за миг, банкнотата, барманът веднага би налетял като орел и би я взел заради дълговете му.

— Май са ти подхвърлили нещичко? — приветства го с въпрос Анджела.

— Аванс — излъга Харт, с цел да не урони мъжкото си достойнство. — Ирвинг ми поръча това-онова. Казва, че поръчката е голяма. Макар хонорарът да не е чак толкова…

Дойде Блейк с бирата, тропна чашата на масата и зачака Харт да направи нужното. Харт плати в брой и барманът си тръгна, като влачеше крака си.

— Чу ли за Джаспър? — запита Анджела.

Харт поклати отрицателно глава.

— Напоследък нищо не съм чувал. Да не е завършил някаква книга?

Анджела направо просия.

— Излиза в отпуск. Представяш ли си? Той — и изведнъж излиза в отпуск!

— Че какво му е особеното? — възрази Харт. — Джаспър си продава нещата. Той единствен от нас е заангажиран месеци напред!

— Не е там работата, Кеймп. Ще си умреш на място, като го разбереш. Джаспър смята, че ако излезе в отпуск ще пише по-добре!

— Че защо пък не? Нали Дон беше ходил миналата година на летен лагер. В един от онези, които рекламират под девиза „Хляб наш насущни“…

— Всичко на всичко с което се занимават там — възрази Анджела, — е, че зубрят отново механиката. Нещо като повтаряне на курса по устройство на съчинителите. Как да преоборудваме старата бракма, че тя да ни дава свежи неща…

— Аз пък не разбирам, защо Джаспър да не излезе в отпуск, щом има достатъчно пари?

— Колко си бил тъп — разсърди се Анджела. — Нима наистина не разбираш, къде се крие разковничето?

— За разбиране, разбирам. Джаспър и досега не се е отказал от мисълта, че в нашата работа присъства така нареченият фактор на личността. Не го задоволяват сведенията от стандартните справочници или от енциклопедиите. Не е съгласен съчинителя да описва чувства, които той самият никога не е изпитвал. Нещо повече — оказа се достатъчно неразумен да го заяви на глас. И ти заедно с останалите започнахте да му се надсмивате. Следва ли да се удивяваме, че човекът е станал малко ексцентричен, а? Следва ли да се удивяваме, че той е хлопнал вратата, страни и се крие от нас?

— Заключената врата — злобно се изрази Анджела — е символ за подобен луд като него.

— Аз също бих хлопнал вратата — отвърна Харт. — Аз с удоволствие бих се превърнал в такъв ексцентрик, стига да печатах разкази като него. Бих ходил изправен на ръце. Щях да се облека в саронга. Щях да нацапам лицето си със синя боя…

— Хайде, хайде, сякаш наистина вярваш, че той е прав?