Читать «Големият преден двор» онлайн - страница 8
Клифърд Саймък
— Навярно ще бъде интересно — съгласи се Тейн без особен ентусиазъм.
— Добре — рече Хенри с ентусиазъм, който компенсираше липсата на такъв у Тейн. — Ще накарам момчетата да го докарат утре тук. Тежък е. Ще изпратя повечко помощници, та да го разтоварят и да го сложат долу в мазето.
Хенри внимателно се изправи и отръска пепелта от скута си.
— Ще накарам момчетата да вземат и телевизора по същото време — добави той. — Трябва да кажа на Аби, че още не си го поправил. Ако го оставя да влезе вкъщи, така както работи сега, тя ще се вкопчи в него.
Хенри се заизкачва тежко по стълбите. Тейн го изпрати до вратата и видя как фигурата му се изгубва в лятната нощ.
* * *
Тейн стоеше в сянката и наблюдаваше как неясната фигура на Хенри прекосява двора на Тейлър и стига до следващата улица, минаваща зад къщата му. Той пое дълбоко от свежия, нощен въздух и поклати глава, опитвайки се да пропъди бученето вътре, ала то продължи.
„Толкова много неща се случиха“, каза си Тейн. „Твърде много и то само за един ден: първо таванът, а сега телевизорът.“ Веднъж да се наспеше както трябва, щеше навярно да е в добра форма, за да се справи с положението.
Таусър дойде иззад ъгъла на къщата. Бавно и уморено, той се изкачи по стълбите и застана до своя господар. Беше оплескан с кал чак до ушите.
— Виждам, че си имал напрегнат ден — рече Тейн. — И точно както ти казах, ти не успя да хванеш мармота.
— Ууф! — бафна тъжно Таусър.
— И ти си като всички нас — рече му строго Тейн. — Като мене, като Хенри Хортън и всички останали. Преследваш нещо и си мислиш, че знаеш какво е то, обаче всъщност не знаеш. А най-лошото е, че нямаш ни най-малка представа защо го преследваш.
Таусър затупа уморено с опашка по стълбищната площадка.
Тейн отвори вратата, застана встрани, за да пусне Таусър да мине, после сам влезе вътре.
Сетне се разрови в хладилника и откри остатък от печено месо, едно-две парчета консервирано говеждо, изсъхнал резен сирене и половин купа спагети със сос. Направи си кафе и раздели храната с Таусър.
Като се нахрани, Тейн слезе отново в мазето, намери от някъде тъничко фенерче, включи го и започна да оглежда вътрешностите на телевизора.
Той клекна на пода с фенерче в ръка, опитвайки се да разбере какво бе станало с апарата. Различаваше се от преди разбира се, ала му бе малко трудно да определи в какво точно се различаваше. Някой беше пипал електронните лампи и ги бе изместил. Тук-там се виждаха малки, бели кубчета, закрепени сякаш по съвсем случаен и нелогичен начин… макар че навярно в това нямаше никаква случайност, призна — пред себе си. Той видя, че кабелите във веригите бяха подменени, а бяха добавени и много нови.
Ала най-учудващото нещо беше, че целият апарат изглеждаше сякаш набързо сглобен — като че ли някой го бе позакърпил на две на три, само и само да го поправи възможно най-бързо, макар и временно.