Читать «Големият преден двор» онлайн - страница 6
Клифърд Саймък
И наистина беше телевизорът на Аби. Стоеше точно, където го бяха поставили той и Бийсли тази сутрин и нищо му нямаше… изобщо нищо му нямаше. Предаваше дори цветно!
Цветен телевизор ли!!!
Тейн спря най-долу на стълбите и се подпря на перилата, за да не падне.
Апаратът продължаваше да предава в цветове.
Тейн го заобиколи и мина откъм задната му част.
Капакът беше свален и облегнат на една от скамейките зад телевизора. Виждаха се вътрешностите му, които весело блестяха.
Тейн клекна на пода на мазето и премига към осветените вътрешни части — изглеждаха доста по-различни от обикновено. Той бе поправял апарата много пъти преди и смяташе, че има добра представа за това как трябва да изглеждат частите му. А сега те му се струваха различни, макар че колкото различни бяха, Тейн не можеше да каже.
По стълбите се чуха нечии тежки стъпки и до него долетя гърмящ и сърдечен глас.
— Е, Хайръм, виждам, че си го поправил!
Тейн скочи на крака, сякаш беше на пружина и остана прав, скован и занемял.
Хенри Хортън стоеше на стълбите, леко разкрачен и щастлив.
— Казах аз на Аби, че няма да е готов, обаче тя ми рече да дойда, въпреки това… Ей, Хайръм, ама той предава цветно! Как го направи бе, човек?!
Тейн се усмихна мъртвешки.
— Просто пипнах тук-там — отвърна той.
Хенри слезе по стъпалата с тежката си стъпка и застана пред телевизора. Ръцете му бяха на гърба и той се взря в апарата по възможно най-началнически начин. Сетне поклати глава и каза:
— Никога не бих помислил, че е възможно.
— Аби спомена, че си искал да гледаш цветно.
— Ами да! Разбира се, че исках! Ама не и от този стар телевизор! Никога не съм очаквал този стар апарат да стане цветен. Как го направи, Хайръм?
Тейн изрече най-тържествено самата истина:
— Не мога точно да кажа — отвърна той.
До една от скамейките Хенри намери малко буре, търкулна го и го изправи пред старовремския телевизор. Седна предпазливо, после се отпусна, за да му е по-удобно.
— Така върви светът — рече той. — Има хора като тебе, ама те не са много — просто американци, които обичат да се ровят из боклуците. Човъркат навсякъде. Пипнат тук, пипнат там и преди да се усетят, хоп, измислили са нещо.
Хенри седеше върху бурето и се взираше в телевизора.
— Наистина е хубав — каза той. — По-добър е от цветните, които продават в Минеаполис. Отбих се в един-два магазина миналия път, когато бях там и хвърлих поглед на цветните телевизори. Да ти кажа честно, Хайръм, нито един от тях не беше толкова хубав, колкото този.
Тейн обърса чело с ръкава на ризата си. В мазето някак ставаше много топло. По цялото му тяло бе избила ситна пот.
Хенри намери голяма пура в един от джобовете си и я подаде на Тейн.
— Не, благодаря. Не пуша.
— И може би добре правиш — рече Хенри. — Отвратителен навик.
Той пъхна пурата в устата си и я завъртя от изток на запад.