Читать «Големият преден двор» онлайн - страница 12
Клифърд Саймък
„Навярно някой ми се отплаща за гостоприемството с телевизора, печката и радиото,“ рече си Тейн. „Ако е така, които и да са тези мои посетители, аз с удоволствие ще ги оставя да ми погостуват.“
Той пообиколи още малко, ала не откри нищо нередно. После се качи горе и се провикна към Бийсли, който бе още в кухнята.
— Ела с мене в гаража! Там държа боите си. Трябва да намерим разтворител, за да ти покажа как да работиш с него.
Награбил курабийки в шепите си, Бийсли послушно повлече крака след Тейн.
Като завиха зад ъгъла на къщата, отнякъде долетя приглушеният лай на Таусър. Тейн се заслуша и му се стори, че кучето лае по-дрезгаво и прегракнало отколкото друг път.
„Три дни“, помисли се Тейн, „или може би… четири?“
— Ако не направим нещо — рече той, — това глупаво куче ще се изтощи до смърт.
Тейн влезе в гаража и се върна с две лопати и една кирка.
— Хайде — рече той на Бийсли, — трябва да го спрем, за да ни е мирна главата.
* * *
Таусър бе извършил славни разкопки. Той почти не се виждаше. Само краят на проскубаната му опашка се подаваше от дупката, която бе изкопал в горската почва.
Оказа се, че Бийсли е прав за цистерната, или каквото там беше онова нещо. Краят му се показваше от едната страна на дупката.
Таусър се измъкна от нея и тежко се отпусна на земята. По мустаците му бе полепнала глина, а езикът му се бе проточил от единия край на муцуната му.
— Казва, че било крайно време да дойдем — рече Бийсли.
Тейн заобиколи дупката и коленичи. Той протегна ръка, за да бръсне пръстта, полепнала по цистерната на Бийсли, но тя бе залепнала здраво. Тейн не успя добре да я почисти, обаче усети, че материалът, от който бе направен корпусът, е здрав и тежък метал.
Той вдигна лопатата си и удари леко по цистерната. Чу се металически звън.
Бийсли и Тейн се заловиха за работа и с лопатите си изринаха горния тридесетсантиметров пласт земя, който покриваше металния корпус. Трябваше доста да се потрудят, за да открият поне част от цистерната, защото тя се оказа много по-голяма, отколкото си мислеха.
— Гладен съм — оплака се Бийсли.
Тейн погледна часовника си. Беше един часа.
— Изтичай до къщата и влез през задния вход — рече той на Бийсли. — Ще намериш храна и мляко в хладилника.
— А ти, Хайръм? Никога ли не огладняваш?
— Направи ми сандвич и ми го донеси. И виж дали може да ми намериш мистрия.
— За какво ти е мистрия?
— За да остържа пръстта от това нещо и да разбера какво е.
Тейн клекна до цистерната, която току-що бяха изровили и видя как Бийсли се скри в гората.
— Таусър — рече Тейн, — това е най-странното животно, което някога си надушвал.
„Поне да се пошегува човек“, рече той на себе си, „та да не го е страх.“
Разбира се Бийсли не се страхуваше. Ала той нямаше достатъчно мозък, за да се уплаши от такова нещо.
Размерите му бяха три и половина на шест метра, беше дълго и с овална форма. Според Тейн, беше горе-долу колкото една голяма всекидневна. А в Уилоу Бенд никога не бе имало цистерна с такива размери.
Тейн измъкна джобното си ножче и започна да остъргва пръстта в единия край на цистерната. Изчисти около десет квадратни сантиметра и разбра, че такъв метал не бе виждал никога в живота си. Доколкото той разбираше, този материал си беше като най-обикновено стъкло.