Читать «Рожби на разума» онлайн - страница 103

— Бях тръгнал за риба, господин Президент — обясних. — Нямах време да се преоблека.

— О, не се притеснявайте — рече Президента. — Не сме се събрали тук на официална церемония. Не познавам, обаче, приятеля ви.

— Не съм сигурен, че ми е приятел. Той твърди, че е Дявола.

Президентът кимна с разбиране.

— Така си и помислих, въпреки че ми се стори доста невероятно. Ако той е Дявола, какво прави тук?

— Дойдох — обади се Дявола, — да обсъдим една сделка.

Министърът на търговията се оживи.

— Ако е за този проблем с колите… — започна живо той.

— Но това е лудост! — прекъсна го министърът на здравеопазването, образованието и социалните грижи. — Седя си тук, виждам какво става и си казвам, че подобно нещо е невъзможно. Дори да съществуваше такъв тип като Дявола… — Той се обърна с молба към мен: — Мистър Смит, знаете, че това противоречи на протокола.

— Наистина го знам — отвърнах.

— Съгласен съм — поде отново министърът на търговията, — че цялата тази история съвсем не се вписва в правилника, но се намираме в необикновена ситуация. Ако мистър Смит и сероносният му приятел разполагат с някаква информация, трябва внимателно да ги изслушаме. Вече изслушахме толкова други хора, включително учените ни приятели — той посочи с ръка мъжете, насядали до стената, — но не чухме нищо съществено. Отгоре на всичко много от тях ни заявиха, че това, което е станало, е невъзможно. Научната общност ни съобщи, че случилото се противоречи на всякакви закони на физиката и че учените са направо объркани. А инженерите ни казаха…

— Ами Дявола! — ревна мъжът с генералски звезди върху пагоните.

— Ако наистина е Дявола — подхвърли саркастично министърът на вътрешните работи.

— Приятели мои — каза уморено Президента, — на времето имаше президент, велик президент в епоха на войни, който, упрекнат, че прави сделка с нечестив чужденец, отвърнал, че за да построи мост над буйна река, би сключил сделка и с Дявола. И ето че сега пред вас има друг президент, който не би се поколебал да се спазари с Дявола, ако той му покаже изход от трудното ни положение.

Президента погледна към мен и ме попита:

— Мистър Смит, можете ли да ни обясните точно какво, по дяволите, става тук?

— Господин Президент — запротестира министърът на здравеопазването, образованието и социалните грижи, — толкова е нелепо да си губим така времето. Ако пресата надуши нещичко за това, което става сега в тази стая…

Държавният секретар изсумтя.

— И какво от това? Как ще изнесат информацията? Предполагам, че и техните телефони не работят. Във всеки случай мистър Смит е представител на пресата, така че каквото и да направим, ако той реши да говори, няма да можем да го скрием.

— Това е губене на време — заяви генералът.

— Цяла сутрин си губихме времето — изтъкна министърът на търговията.

— Ще ви загубя още малко — предупредих аз. — Мога да ви обясня всичко, но сигурно няма да ми повярвате.

— Мистър Смит — рече Президента, — не бих искал да ви моля…

— Сър, не е нужно да ме молите — сопнах му се аз.

— Тогава няма ли най-сетне да вземете с вашия приятел столове, да седнете край масата и да ни разкажете онова, за което сте дошли.