Читать «Плацдармът» онлайн - страница 5

„Чудят се дали още съм с всичкия си — помисли си Декър. — Смятат, че старчето се е умопобъркало. Откъде да знам, може и да са прави. Въпреки че до днес следобед ми нямаше нищо. Докато този младок Дъг Джаксън…“

— Хубави думи каза, момче — рече старият Макдоналд, главният инженер. — Благодарен съм за тях, защото между нас има хора, които няма да сбъркат, ако им обърнат внимание.

По дългата маса започнаха да си подават чинии и съдинки, чуваше се обичайното приятно потракване на прибори и порцелан.

— Тукашният свят изглежда интересен — каза антропологът Уолдрън. — Аз и Диксън бяхме горе и наблюдавахме точно преди залез слънце. Стори ни се, че край реката има нещо. Нещо живо.

Декър изсумтя, докато загребваше от една купа пържени картофи и си ги слагаше в чинията.

— Странно ще е, ако тук не срещнем някакви форми на живот — рече той. — Днес, когато радиационната цистерна мина през полето, разбута доста неща.

— Това, което видяхме ние с Уолдрън, изглеждаше човекоподобно — каза Диксън.

Декър го изгледа с присвити очи.

— Сигурни ли сте?

Диксън поклати отрицателно глава.

— Видимостта беше лоша. Не можем да бъдем абсолютно сигурни. Стори ми се, че са двама или трима. Като направени от кибритени клечки човечета.

Уолдрън кимна.

— Като на детска рисунка — обясни той. — Една черта за тялото, по две черти за ръцете и краката. Кръгче за глава. Ъгловати, лишени от грация и хилави.

— Но се движат грациозно — каза Диксън. — Изящно като котки. Някак се плъзгат по земята.

— Скоро няма да бъдем в неведение — спокойно ги увери Декър. — След ден-два ще ги проучим.

„Странно“ — помисли си той. Почти при всяка експедиция се случваше да се яви някой и да докладва, че е забелязал човекоподобни същества. Обикновено нямаше такова нещо. Обикновено беше плод на въображението. „Хората си го внушават — каза си Декър. — Далече от събратята си, те копнеят да открият в чуждия свят такъв тип живот, който да им се вижда познат.“

Макар че когато срещнеха въпросния „хуманоид“ очи в очи, той обикновено се оказваше толкова отблъскващо непривичен, че редом с него дори един октопод би изглеждал човекоподобен.

Фрейни, старши геологът, каза:

— Мисля си за ония планини на запад от нас, дето ги зърнахме при кацането. Изглеждаха скорошни образувания. Такива места са добри за работа. Още са цели. По-лесно се проучва какво има в тях.

— Ще направим първите си огледи в тази посока — каза му Декър.

Зад издутите наблюдателни стъкла нощта беше пълна с живот под ярката светлина на акумулаторните прожектори. Блестяха лъскавите тела на трудещите се на групи роботи. Край тях тежко минаваха тромави машини. По-дребните механизми щъкаха като уплашени бръмбари. На юг небето бе обагрено в червено от бушуващия пожар — изпратените там огнехвъргачки вършеха работата си.

— Ще приготвят площадка за кацане — каза Декър. — Мястото е абсолютно равно, като под на стая, само дето гъсталакът е стигнал и дотам. Но няма да са нужни много усилия, за да се очисти полето.

Стюардите донесоха кафе, коняк и кутия хубави пури. Декър и хората му се разположиха удобно в креслата и спокойно наблюдаваха как върви работата навън.