Читать «Плацдармът» онлайн - страница 14

— Корабът, сър… Корабът…

Декър кимна почти небрежно.

— Зная, господин Макдоналд: Двигателите са отказали.

Макдоналд преглътна.

— Големите части са наред, сър. Но малките механизми… Включващите устройства…

Макдоналд изведнъж се сепна и втренчи очи в Декър.

— Но вие знаете… Откъде знаете?!

— Знаех, че някой ден това ще се случи — отвърна Декър. — Е, не точно по същия начин. Но имаше само няколко възможни начина. Знаех, че ще дойде денят, когато щастието ще ни изневери. Разбира се, както всички, и аз говорех големи приказки, но знаех, че този ден е неизбежен. Денят, когато ще сме взели всички възможни мерки, освен една, за която не сме се досетили, и точно тази пропусната възможност ще ни погуби.

Мислеше си: „Туземците не употребяват метал. В селото им нямаше нищо, направено от метал. Съдовете им бяха каменни, никой не носеше метални украшения. Сечивата им също бяха от камък. При все това туземците са достатъчно интелигентни, достатъчно цивилизовани и културни, за да са открили как се обработват металите. Защото на планетата има метал — големи рудни находища в западните планини. Може би преди много векове туземците са се опитвали, изработвали са метални сечива, но всичко направено се е разпадало в ръцете им само след няколко седмици. Цивилизация без метал… Култура без метал… Немислимо! Вземете метала от човечеството и то ще се върне към пещерния живот. Вземете метала от човечеството и то ще остане завинаги на Земята с голи ръце.“

Уолдрън дойде под навеса. Крачеше тихо в настъпилата тишина.

— Радиостанцията мълчи — каза той, — а роботите мрат като мухи. Плацдармът е осеян с телата им като в гробище на роботи.

Декър кимна.

— Най-напред ще откажат малките механизми, най-прецизно изработените — каза той. — Часовници, радиочасти, мозъчни схеми на роботи, включващи устройства. После ще дойде ред на генераторите и няма да имаме нито светлина, нито енергия. После ще се разпаднат машините и оръжията на легионерите ще се превърнат в тояги. После вероятно ще дойде краят и на всички неща с по-големи размери.

— Когато говори с туземеца — рече Уолдрън, — той ни го каза: „Никога няма да си заминете оттук.“

— Но тогава не го разбрахме — припомни му Декър. — Сметнахме, че ни заплашва, а знаехме, че сме прекалено значителни и добре охранявани, за да ни е страх от заплахи. Излиза обаче, че той въобще не ни е заплашвал. Просто ни е осведомявал! — И Декър безпомощно разпери ръце. — И каква е всъщност причината?

— Никой не знае — тихо отвърна Уолдрън. — Поне засега. По-късно може и да си я изясним, но това няма да ни бъде от полза. Може да е някакъв микроб. Или вирус. Нещо, което се храни с желязо, след като желязото е било изложено на топлина или е в сплав с други метали. Не използува желязна руда, защото в противен случай залежите, които открихме, отдавна нямаше да съществуват.