Читать «Операция „Кели“» онлайн - страница 5
Клифърд Саймък
Другоземецът кимна.
— Ракът и обикновената настинка, и всичките други. Кажете само името на болестта и няма да я има.
— Сърцето — подхвърли докторът. — Не може да има ваксина за сърдечните заболявания.
— И това — отвърна другоземецът. — Не е съвсем като ваксина. Тя подсилва тялото. Прави го здраво. Като настройката на мотор, за да стане като нов. С течение на времето моторът ще се изхаби, но ще продължи да работи, докато се изхаби напълно.
Докторът втренчи поглед в другоземеца.
— Сър — каза той, — с такива неща шеги не бива да се правят.
— Не се шегувам — потвърди другоземецът.
— И тази ваксина… ще действа на хората? Няма ли да има някакви странични ефекти?
— Сигурен съм, че ще въздейства. Ние разучихме вашия… вашия… начина, по който работят телата ви.
— Думата, която ви трябва, е метаболизъм.
— Благодаря — каза другоземецът.
— А цената? — попита докторът.
— Няма цена — отвърна другоземецът. — Ние ви я подаряваме.
— Съвсем безплатно? Все пак, сигурно има някакви…
— Напълно безплатно — повтори другоземецът. — Без никакви условия.
Той стана от стола. Извади от джоба си една плоска кутия и се приближи до бюрото. Постави кутията върху бюрото, натисна я отстрани и капакът отскочи. Вътре имаше тампони — подобни на хирургически, но не бяха от плат.
Докторът посегна, но спря ръката си над самата кутия.
— Мога ли? — попита той.
— Да, разбира се. Само ги докосвайте от върха.
Докторът взе предпазливо един тампон и го постави на бюрото. Понатисна го плашливо с пръст и на тампона се появи течност. Усещаше как течността потича, когато натисна тампона. Обърна го внимателно, а от долната страна той беше грапав, сякаш представляваше уста, пълна с дребни, опасни зъби.
— Поставяте назъбената страна върху тялото на пациента — каза другоземецът. — Тампонът се приспособява към пациента. Става част от него. Тялото абсорбира ваксината и тампонът пада.
— И това ли е всичко?
— Това е всичко — потвърди другоземецът.
Докторът повдигна тампона внимателно с два пръста и го пусна обратно в кутията.
Той вдигна поглед към чужденеца.
— Но защо? — попита той. — Защо ми ги давате?
— Вие не знаете — рече другоземецът. — Наистина не знаете.
— Не, не зная — потвърди докторът.
В очите на другоземеца внезапно се появи умора и старост и той каза:
— След още милион години ще знаете.
— Не и аз — отвърна докторът.
— След още милион години — обясни другоземецът — вие самите ще вършите същото, но с нещо друго. Тогава ще ви попитат и вие също няма да можете да отговорите, както аз сега не мога.
Това беше упрек, но много внимателен упрек. Докторът поиска да разбере дали е така, но се отказа.
— Можете ли да кажете какво има в него? — попита той и посочи тампона.
— Мога да ви дам описателната формула, но в наши понятия. За вас ще бъде бъркотия.
— Няма ли да се обидите, ако ги изпробвам?
— Щях да бъде разочарован, ако не ги изпробвате — отвърна другоземецът. — Не бих очаквал чак толкова доверие. Подобно нещо би било признак на глупост.
Той затвори кутията и я побутна към доктора. Обърна се и тръгна към вратата. Докторът се изправи тежко на крака.