Читать «Операция „Кели“» онлайн - страница 3
Клифърд Саймък
И човекът беше странен. Твърде висок и тънък, за да бъде действителен, ушите прекалено прилепени към черепа, устните толкова тънки, че сякаш беше без устни.
— Вие ли сте лекарят? — попита той, като застана на прага.
— Да — отвърна докторът, взе сакото си и го облече. — Да, аз съм лекарят. Влезте. С какво мога да ви бъда полезен?
— Аз не съм болен — каза мъжът.
— Не сте болен?
— Но искам да поговоря с вас. Може би имате малко време?
— Да, разбира се — каза докторът, като знаеше, че няма никакво време и не му е приятно това нахълтване. — Влезте. Седнете.
Опита се да определи акцента му, но не успя. Средноевропейски най-вероятно.
— Технически — каза мъжът. — Професионално.
— Какво искате да кажете? — попита докторът, леко озадачен.
— Ще ви говоря технически. Ще ви говоря професионално.
— Искате да кажете, че сте лекар?
— Не точно — отвърна мъжът, — въпреки че вие ще мислите тъй. Трябва да ви кажа изведнъж, че съм чужд.
— Чужденец? — повтори старият доктор. — Наоколо има много от тях. Повечето са бежанци.
— Не искам да кажа това. Не такъв чужденец. От друга планета. От друга звезда.
— Но вие твърдите, че се казвате Херман…
— Когато си в Рим — отвърна другият, — трябва да постъпваш като римляните.
— А? — попита докторът, а след това: — Господи, наистина ли искате да кажете, че сте чужденец? Под чужденец вие разбирате…
Другият кимна с глава.
— От друга планета. От друга звезда. На много, много светлинни години.
— Дявол да ме вземе! — възкликна докторът.
Стоеше и оглеждаше този неземен жител, а той му се хилеше.
— Вие мислите вероятно… — каза другоземецът — „А толкова прилича на човек…“
— Това — призна докторът — ми мина през ума.
— Тогава може би ще ме поразгледате. Вие познавате човешкото тяло.
— Може би — рече мрачно докторът, като цялата история никак не му се харесваше. — Но човешкото тяло понякога е доста странно.
— Но не толкова странно — каза чужденецът и му показа ръцете си.
— Не — отвърна докторът смаян. — Не чак толкова странно.
Защото ръката имаше два палеца и един единствен пръст, сякаш кракът на птица бе решил да се превърне в ръка.
— Нито нещо подобно? — запита другият, като разгъна ризата на гърдите си.
— Нито нещо подобно — отвърна докторът, потресен по-силно, отколкото през цялата си многогодишна практика.
— Тогава — подхвана другоземецът, като закопча ризата си, — струва ми се, че този въпрос е уреден.
Той седна отново и спокойно кръстоса крака.
— Ако става въпрос, дали ви приемам за извънземен жител — каза докторът, — предполагам, че съм убеден. Въпреки че не е лесно.
— Вероятно не е. Сигурно това е голямо сътресение за вас.
Докторът прекара ръка по челото си.
— Да, разбира се, истински шок. Но има и нещо друго…
— Имате предвид езика — прекъсна го другоземецът — и че познавам обичаите ви.
— Естествено, и това.
— Ние ви изучавахме — обясни пришълецът. — Доста време ви отделихме. Не само на вас лично, разбира се…