Читать «Наблюдателят» онлайн - страница 5

Или така, или никак. Или съществува, или не. Или работи, или не. Така е устроен — интересува го всеки проблем и не го изоставя, докато не бъде решен изцяло. Те се примириха с това, те вече го знаеха.

„Те?“ — попита сам себе си и смътно си спомни другите същества. Онези, какъвто е бил той самият. Те го обучиха, направиха от него това, което е, експлоатираха го точно както постъпват с новооткритите планети. Но той не възразяваше — това беше неговият живот, единственият, който има. Или такъв живот, или никакъв друг. Опита се да си спомни подробности, но нещо му пречеше. Никога не можеше да получи пълна представа за планетите — само откъслечни данни. Някой прави голяма грешка, натрупаният опит би могъл да му помага при всяка нова планета. Но другите очевидно не смятаха така и се опитваха (е, не съвсем сполучливо) да изтриват спомените му за миналото преди всяка експедиция. Те казваха, че за свежест на възприятията, за гаранции срещу възможни грешки и за избягване на недоразумения всеки път трябва да се изпраща напълно обновен разум.

Какво да се прави — такъв е животът и затова в пълна безопасност беше виждал много планети. Нищо не можеше да го докосне — нито бивни, нито нокти, нито отрова, нито гравитация и радиация; нищо не можеше да му навреди, просто защото нямаше на какво да се навреди. Той вървеше — не, не вървеше, той се преместваше — през целия ад на Вселената с пълно базразличие към нея.

Над хоризонта се вдигаше второ слънце, огромна керемидово червена звезда, докато първото залязваше на запад. „К2 — реши той, — трийсет пъти по-голяма от Слънцето, температура не повече от 4000 градуса. Двойна система, но може да има още и други, които не съм виждал.“

Още нещо трябваше веднага да изучи. Досега не беше обръщал внимание, но го дразнеше някакво несъответствие в ландшафта: кратерът стоеше някак неестествено. Не му е тук мястото. Прилича на кратер, но не може да има вулканичен произход, защото е насред пясъчна равнина. Няма следи от изригвания, няма застинали потоци от лава. Не може да е резултат от падането на метеорит.

Започна внимателно да се премества към кратера. Наоколо бе все същата червеникава почва. Спря да отдъхне (ако това е думата) на самия ръб на кратера, надникна в него и застина в пълно недоумение. Кратерът беше запълнен с вещество, което образуваше нещо като вдлъбнато огледало.

И тогава на повърхността му се появи образ. Наблюдателят се вцепени (ако това може да се каже за него).

Две същества — голямо и малко — стояха на някаква кариера край железопътно трасе, пред тях имаше грамада от варовик. Малкото същество ровичкаше в трошляка с някакъв инструмент, който държеше в ръка. Ръката отиваше към рамо и се съединяваше с туловище, което имаше глава с очи.

„Това съм аз — помисли си той. — Аз съм, но на младини.“

Почувства да го обзема слабост, всичко се размъти като в мъгла, а картината сякаш го придърпваше към себе си, за да го слее със собствения му образ. Мигом се отвориха шлюзовете на паметта и от тях рукнаха древни забранени сведения за миналите времена и за неговия род. Той се съпротивляваше, искаше да ги прогони далеч, но те не искаха да си отиват. Сякаш някой го бе сграбчил и му нашепваше думи, които той не иска да чуе.