Читать «Самите богове» онлайн - страница 45

Съжали в мига, в който го изрече, и в същност това беше лъжа. Просто не искаше да направи нищо, което би могло да обиди Твърдите и да попречи на полезната му връзка с тях. Трит обаче не даваше никакви признаци, че това го интересува, и на Один му мина мисълта, че другият не вижда никакъв смисъл или заслуга в това да научи нещо, което не знае и по начало не би възприел като обида, ако му се изтъкне този факт.

Обаче проблемът за Емоционална продължаваше да възниква. Понякога опитваха да се проникват взаимно. С течение на времето желанието им се засилваше. Никога не изпитваха пълно задоволство, макар да им доставяше удоволствие и всеки път Трит настояваше за Емоционална. А Один потъваше по-дълбоко в учението, сякаш в него търсеше защита срещу този проблем.

И все пак понякога почти се изкушаваше да сподели грижите си с Лостън.

Лостън беше Твърдия, когото познаваше най-добре; той проявяваше най-голям личен интерес към него. Всички Твърди си приличаха много, защото не се изменяха; никога не се променяха; формата им оставаше постоянна. Очите им винаги си стояха, където си бяха и на същото място за всички. Кожата им не беше съвсем твърда, но напълно непрозрачна, никога не заблестяваше, не губеше очертанията си, в нея не можеше да прониква друга кожа от същия вид. Не бяха по-едри от Меките, но тежаха повече. Веществото им беше значително по-плътно и трябваше да се отнасят внимателно към податливите тъкани на Меките.

Веднъж, когато беше малък, съвсем малък, и тялото му се преливаше почти толкова свободно, колкото и тялото на сестра му, към него се обърна един от Твърдите. Никога не разбра кой е бил, но в по-късния си живот научи, че всички Твърди проявяват интерес към бебетата-Разсъждаващи. Один посегна към Твърдия от чисто любопитство. Твърдия отскочи, а след това Родителя смъмри Один, защото се бе опитал да докосне Твърдия.

Мъмренето беше доста сурово и затова Один никога не го забрави. Когато порасна, научи, че плътно подредените атоми в тъканите на Твърдите изпитват болка при насилствено проникване в тях на други атоми. Один се замисли дали и Меките не изпитват болка. Веднъж друг млад Разсъждаващ му бе разправил, че се сблъскал с някакъв Твърд и Твърдия се превил от болка, но сам той не почувствувал нищо — само че Один не беше сигурен дали това не е мелодраматична хвалба.

Имаше и други неща, които не можеше да върши. Обичаше да се отърква в стените на пещерите. Изпитваше приятно, затоплящо чувство, когато си позволяваше да навлезе в скалата. Бебетата непрекъснато го правеха, но колкото повече порастваше, ставаше все по-трудно. Още успяваше да прониква поне с кожата си и му харесваше, но Родителя му откри, че го върши, и го смъмри. Один възрази, че сестра му непрекъснато прави същото — беше я виждал.

— За нея е различно — му обясни Родителя. — Тя е Емоционална.

Друг път, когато Один възприемаше някакъв запис — тогава беше по-възрастен, — разсеяно бе източил два израстъка и бе изтънил толкова краищата им, че успешно прекарваше единия през другия. Започна да го прави редовно, докато слушаше. Изпитваше някакво приятно гъделичкащо чувство, което му помагаше да слуша, а след това го унасяше в сън.