Читать «Самите богове» онлайн - страница 156

Готстейн помълча. Отпуснатото му пълно лице изглеждаше лишено от чувства. Кимна на себе си, сякаш следеше собствените си мисли. Накрая каза:

— Знаете ли, Денисън, струва ми се, че с това ще накараме светът да се вслуша. Сега всички затруднения да се убеди научната върхушка, че Електронната помпа е гибелна за Вселената ни, ще отпаднат.

— Вече не съществува емоционалното нежелание това да се приеме — съгласи се Денисън. — Става възможно едновременно да се изложат и проблемът, и решението му.

— Кога ще изготвите подобен материал, ако ви гарантирам, че ще бъде публикуван бързо?

— А ще можете ли да гарантирате?

— В публикувана от правителството брошура, ако не по друг начин.

— Бих предпочел да се опитам да стабилизирам изтичането, преди да направя съобщението.

— Естествено.

— И мисля, че ще бъде мъдро — продължи Денисън — да приобщим доктор Питър Ламонт като съавтор. Той ще направи математическите изчисления — нещо, с което не мога да се справя. Освен това благодарение на неговия труд се насочих в тази насока. И още нещо, сър…

— Да?

— Предлагам да се включат и лунните физици. Един от тях, доктор Барън Невил, може да стане трети съавтор.

— Но защо? Не са ли това ненужни усложнения?

— Техният пионизатор направи възможен успеха.

— Би могло да се спомене с благодарност… Доктор Барън работи ли действително с вас върху проекта?

— Косвено.

— Защо тогава да го включвате?

Денисън сведе поглед и замислено изчетка крачолите си с ръка.

— Така ще бъде по-дипломатично — отвърна той. — Помпата от космическото яйце ще трябва да се монтира на Луната.

— А защо не на Земята?

— Първо, необходим ни е вакуум. Прехвърлянето е еднопосочно, а не двупосочно както при Електронната помпа и в двата случая необходимите условия за практическото осъществяване са различни. Върху повърхността на Луната вакуумът е в огромни количества; докато, за да се постигне на Земята, ще бъдат нужни колосални усилия.

— И все пак е възможно, нали?

— Второ — продължи Денисън, — при два огромни източника на енергия от противоположни посоки с нашата Вселена в средата, ще се получи нещо като късо съединение, ако двата преходни пункта бъдат твърде близо един до друг. Разделяне от четиристотин хиляди километра вакуум като Електронната помпа работи само на Земята, а помпата от космическото яйце само на Луната, ще бъде идеално… дори необходимо. А щом ще работим на Луната, ще бъде мъдро, дори етично, да вземем предвид чувствата на лунните физици. Трябва да им дадем дял.

— Такива ли са напътствията на мис Линдстрьом? — усмихна се Готстейн.

— Уверен съм, че така би ни посъветвала, но предложението е достатъчно логично, за да се сетя и сам за него.

Готстейн се изправи, протегна се, после подскочи два-три пъти на място по неестествения начин, налаган от лунната гравитация. Всеки път присвиваше колене. Седна отново и каза:

— Опитвал ли сте да го правите понякога, доктор Денисън?

Денисън поклати отрицателно глава.

— Предполага се, че подпомага кръвообръщението в долните крайници. Правя го винаги, когато усещам, че краката ми започват да изтръпват. Скоро ще замина за кратко посещение на Земята и се опитвам да не свиквам много с лунното притегляне… Да поговорим ли за мис Линдстрьом, доктор Денисън?