Читать «Самите богове» онлайн - страница 153

— Не наричай инсталацията негова. Нали идеята беше твоя?

Селена поклати глава.

— Аз направих само някои неясни предложения. Подробната разработка е на Бен.

— Но ще успееш да я възпроизведеш. Нали няма да се наложи да търсим землянина заради интересите на Луната?

— Смятам, че ще мога да я възстановя в достатъчна степен, а нашите хора ще попълнят празнините.

— Много добре. Хайде да започваме.

— Още не. По дяволите, Барън, още не.

— Защо?

— Ние също се нуждаем от енергия.

— Енергия си имаме.

— Не е достатъчна. Точката на изтичане не е стабилна, прекалено нестабилна е.

— Но е възможно да се стабилизира. Сама го каза.

— Струва ми се, че е възможно, казах.

— За мен и това е достатъчно.

— Все пак по-добре ще е Бен да разработи подробностите и да я стабилизира.

Настъпи мълчание. Тънките черти по лицето на Невил бавно се изкривиха в гримаса, наподобяваща враждебност.

— Смяташ, че не ще мога да се справя? Така ли?

— Ще излезеш ли с мен на повърхността, за да работиш там?

Последва ново мълчание.

— Не ми се нрави язвителността ти — отвърна неуверено Невил. — И не желая да чакам дълго.

— Не мога да нареждам на природните закони. Но ми се струва, че няма да мине много време… А сега, ако нямаш нищо против, се нуждая от сън. Утре ще ме чакат моите туристи.

За миг Невил изглежда се канеше да посочи към собствената си спална ниша с предложение за гостоприемство, но жестът му, ако бе имал подобно намерение, не се осъществи, а Селена не даде признаци, че го е разбрала или че е очаквала предложението му. Тя му кимна уморено и излезе.

16

— За да бъда откровен, ще кажа, че се надявах — започна разговора Готстейн, като се усмихваше над така наречения десерт — лепкав, сладникав буламач, — че ще се виждаме по-често.

— Много любезно от ваша страна да проявявате такъв интерес към работата ми — отвърна Денисън. — Ако изтичането може да се стабилизира, уверен съм, че постижението ми — и на мис Линдстрьом, ще се окаже особено значимо.

— Говорите внимателно, като учен… Няма да ви обиждам и да ви предложа лунен еквивалент на ликьор; това е единственото подобие на нещо от земната кухня, което просто реших да не приемам. Можете ли да ми обясните на обикновен език какво прави постижението толкова значимо?

— Ще се опитам — поде предпазливо Денисън. — Нека да започнем с паравселената. В нея силното ядрено взаимодействие е по-силно, отколкото при нас, така че сравнително малки маси протони в паравселената могат да участвуват в ядрен синтез, който да поддържа горенето на звезда. В паравселената маси, еквивалентни на нашите звезди, биха избухнали. В нея има много повече на брой, но значително по-малки по размери звезди от нашите. Да предположим сега, че съществува свят, в който силното ядрено взаимодействие е забележимо не така интензивно, колкото е при нас. В такъв случай огромни маси от протони ще проявяват толкова слаба склонност към синтез, че ще бъде необходима твърде голяма маса водород, за да се поддържа дадена звезда. Такава антипаравселена — с други думи свят, противоположен на паравселената — ще се състои от доста по-малко на брой, но значително по-големи звезди, отколкото има в нашата Вселена. Ако силното ядрено взаимодействие се отслаби достатъчно, ще се получи вселена, която ще се състои само от една звезда, съдържаща цялата маса на тази вселена. Ще бъде много плътна, но сравнително спокойна звезда и вероятно няма да излъчва повече от нашето Слънце.