Читать «Самите богове» онлайн - страница 116

— Повярвай ми, проверил съм. Нали току-що ме критикува, че много съм се забавил… Толкова подходящо изглежда, че сякаш става прекалено привлекателно.

— Защо? Не виждам накъде клониш. Не разбирам мисълта ти.

— Не ти ли се струва, че е редно да му се доверим? Все пак той има зъб на Земята.

— Ако данните ти са верни, наистина би могло да се сметне нещо подобно.

— О, информацията ми е точна, поне в смисъл, че ако се разтърсиш, точно това научаваш. Но може би се предполага да стигнем до подобно заключение.

— Барън, отвратително е. Защо във всичко заплиташ конспиративните си теории? Бен не ми се видя…

— Бен? — подхвърли язвително Невил.

— Бен! — повтори решително Селена. — Бен не ми се видя човек, затаил стара обида, нито се опитваше да ме накара да мисля, че таи горчивина.

— Не, но успешно ти се е представил като човек, когото трябва да харесаме. Каза, че ти се е понравил, нали? Наблегна на това. Навярно точно това се е опитвал да постигне.

— Мен трудно могат да ме излъжат и ти го знаеш.

— Е, просто се налага да почакам, докато го видя.

— Върви по дяволите, Барън. Познавам хиляди земляни от всякакъв вид. Работата ми е такава. И нямаш никаква причина да говориш язвително за преценките ми. Знаеш, че има много основания, за да им се доверяваш.

— Добре. Ще видим. Не се ядосвай. Само че сега ще трябва да потърпиш… И докато чакаме — той се изправи на крака, — досещаш ли се за какво си мисля?

— Няма нужда да отгатвам. — Селена се изправи плавно и с почти незабележимо движение се плъзна встрани, по-далеч от него. — Но си го мисли сам. Не съм в подходящо настроение.

— Нима те раздразних, защото оспорих оценката ти?

— Раздразнена съм, защото… О, по дяволите, защо не поддържаш стаята си в по-добър ред? — И тя излезе.

6

— Бих искал — започна разговора Готстейн — да ви предложа някакъв земен деликатес, докторе, но за да се спази принципът, не ми позволиха да взема със себе си нищо подобно. Добрите жители на Луната се обиждат от изкуствените прегради, налагани, когато се проявява специално отношение към хората от Земята. Изглежда е по-добре да се успокоява чувствителността им, като колкото е възможно повече им се подражава, макар да се опасявам, че походката ми ще ме издава. Проклетото им притегляне е невъзможно.

— И аз се чувствувам по същия начин — съгласи се мъжът от Земята. — Поздравявам ви за новия ви пост…

— Все още не е напълно мой, сър.

— Моите поздравления, въпреки това. Но все пак се питам, защо пожелахте да се срещнете с мен.

— Бяхме спътници. Неотдавна пристигнахме със същия кораб.

Земният жител зачака учтиво.

— А познанството ми с вас датира от по-отдавна — продължи Готстейн, — срещнахме се преди години — за кратко време.

— Опасявам се, че не си спомням… — поде тихо земният жител.

— Не ме изненадва. Няма причина да си спомняте. Известно време работих при сенатора Бърн, който оглавяваше — в същност все още ръководи — Комитета за техника и околната среда. Беше по времето, когато искаше да се справи с Хелъм — Фредрик Хелъм.

Мъжът от Земята внезапно се изпъна в креслото.

— Познавате ли Хелъм?