Читать «Нека да се съберем» онлайн - страница 4

За няколко секунди атмосферата се изпълни с мисли. Неудобство премина по широкото лице на Ласло. Той каза:

— Всъщност от доста време Те не са организирали никакви конференции за роботите.

— От двадесет и пет години — каза Брекенридж. — Това не е ли показателно?

— Може би — отговори неохотно Ласло. — Но мен ме притеснява нещо друго. Никой от Тях никога не е идвал на Нашите конференции за роботи. Никой, който аз да си спомням.

— Били ли са поканени? — попита Брекенридж.

Лин, втренчен и притеснен, го прекъсна бързо:

— Разбира се.

— Те отказвали ли са да присъстват на каквито и да било други научни конференции, които Ние сме организирали?

— Не знам — отговори Ласло, който вече се разхождате нагоре-надолу в стаята. — Не съм чувал такова нещо. А вие, шефе?

— Не — каза Лин.

— Не ви ли се струва, че Те като че ли не искат да им се налага да ни връщат покана за подобна конференция? Или като че ли се страхуват, че някой от Техните хора може да каже повече, отколкото трябва?

Изглежда, че нещата бяха точно такива и Лин почувства безпомощното убеждение, че думите на офицера от Сигурността бяха истина въпреки съмненията, които имаше.

Защо иначе нямаше никаква връзка между двете страни в роботиката? От години съществуваше размяна на изследователи в двете посоки, още от времето на Айзенхауер и Хрушчов. Имате страшно много добри причини за това: честно признание за наднационалния характер на науката, подтици за създаване на приятелски отношения, които трудно могат да бъдат прекъснати напълно в един човешки индивид, желанието да бъдат открити нови и интересни становища и твоите собствени незначителни, безинтересни идеи да бъдат определени от другите като нови и интересни.

Самите правителства много желаеха това да продължи. При тях винаги съществуваше мисълта, че като научиш колкото се може повече и кажеш колкото се може по-малко, страната ти ще бъде облагодетелствана от обмяната на опит.

Но не и в роботиката. Не и там.

Толкова малко е нужно, за да се убедиш. Още повече, че те са го знаели през цялото време. Лин си мислеше мрачно: Ние се загубихме по пътя на самодоволството.

Поради факта, че другата страна не беше публикувала нищо за роботиката, беше много примамливо да се отпуснеш самодоволно и да се чувстваш добре при мисълта за превъзходството си. Защо никой не бе помислил, че изглежда вероятно, дори напълно възможно Те да крият козовете си за по-подходящ момент?

Ласло каза разтревожено:

— Какво ще правим? — Беше очевидно, че същите мисли са минали и през неговата глава и са го довели до същото убеждение.

— Какво ще правим? — повтори като папагал Лин. Точно сега му беше трудно да мисли за нещо друго освен за ужаса, който дойде с убеждението в истинността на твърденията. Имаше десет хуманоидни робота някъде в Съединените щати, всеки от които носи в себе си част от АК бомба.

АК! Възходящата на истинския ужас от бомбардирането свършваше тук. АК! Абсолютна конверсия! Слънцето вече не беше синоним, който може да се използва. В сравнение с абсолютната конверсия Слънцето изглеждаше като малка свещичка.