Читать «Нека да се съберем» онлайн - страница 3

През последните сто години двете страни бяха равностойни в борбата. Така беше установен стогодишен мир, докато, като странични продукти на продължителното интензивно проучване, бяха създадени силови полета, соларна енергия, роботи. Всяка една от страните имаше напредък в развитието на менталите, както се наричаха биохимията и биофизиката. Всяка една от страните имаше свои постове на Луната и на Марс. Човешкият вид напредваше с гигантски крачки, принудено от нестабилната ситуация.

За двете страни дори беше необходимо да се отнасят колкото се може по-добре и хуманно помежду си, за да не бъдат създадени чрез жестокост и тирания приятели на другата страна.

Не можеше да бъде истина, че съществуващото положение ще бъде нарушено и че ще има война.

— Искам да се допитам до един от моите хора — каза Лин. — Искам и неговото мнение.

— Може ли да му се има доверие?

Лин изглеждаше възмутен.

— За бога, има ли човек тук, който да не е бил разследван и проверен от вашите хора? Да, аз гарантирам за него. Ако не можете да се доверите на човек като Хъмфри Карл Ласло, тогава ние не сме в състояние да се справим с такова нападение, каквото казвате, че Те ни готвят, каквото и да правим.

— Чувал съм за Ласло — каза Брекенридж.

— Добре, одобрявате ли го?

— Да.

— Тогава ще го повикам и ще разберем какво мисли за възможността роботи да завладеят САЩ.

— Не съвсем — меко каза Брекенридж. — Вие все още не можете да осъзнаете цялата истина. Разберете какво мисли за факта, че роботи вече са завладели САЩ.

Ласло беше внук на унгарец, който беше преминал през това, което тогава са наричали Желязната завеса и поради това се чувстваше извън подозрение. Той беше набит и оплешивяващ, със заядливо изражение, запечатало се завинаги на лицето му, но имаше чист харвардски акцент, който беше почти прекалено мек.

За Лин, на когото му беше съвестно, че след прекарани години в администрацията, той вече не беше експерт в различните модели на модерните роботи, Ласло беше удобният източник на абсолютното познание. Лин се чувстваше по-добре от самото присъствие на човека.

— Какво мислиш? — попита Лин.

Свирепо и сърдито изражение изкриви лицето на Ласло.

— Че са толкова по-напреднали от нас? Абсолютно невъзможно. Това би означавало, че Те са създали хуманоиди, които не могат да бъдат различени от хора и от близко разстояние. Това би означавало значителен напредък в робо-менталите.

— Показвате лично отношение — каза хладно Брекенридж. — Като оставим професионалната гордост настрана, защо точно да е невъзможно Те да са по-напред от Нас?

Ласло повдигна рамене.

— Уверявам ви, че съм добре запознат с тяхната литература по въпроса за роботите. Знам приблизително къде са стигнали в разработването.

— Знаете приблизително докъде Те са искали да мислите, че са стигнали, е това, което имате предвид — поправи го Брекенридж. — Посещавали ли сте някога другата страна?

— Не съм — отговори кратко Ласло.

— Нито пък вие, доктор Лин?

— Не, аз също не съм — отговори Лин.

— Посещавал ли е някой експерт по роботите другата страна през последните двадесет и пет години? — попита Брекенридж, като зададе въпроса си с такава сигурност, която показваше, че знае отговора.