Читать «Инцидентът на тристагодишнината» онлайн - страница 9

— Първият закон не е абсолютен — подчерта Едуардс. — Ако унищожаването на един човек би спасило други двама или трима, или дори три милиарда? Роботът явно е преценил, че оцеляването на Федерацията е по-важно от спасяването на един човешки живот. Това не е обикновен робот, не забравяйте това. Програмиран е безпогрешно да дублира Президента. Защо не допуснете, че той е разбрал слабостите на Президента Уинклер? Осъзнал е, че би могъл да помогне на Федерацията там, където човекът е безсилен.

— Вие можете да разсъждавате така, но откъде сте сигурен, че и едно механично приспособление е в състояние да го направи?

— Това е единственият начин да се обясни случилото се.

— За мен това е параноична фантазия!

— Тогава как ще ми обясните, че разрушеният обект бе превърнат в прах от атоми? По какъв друг начин би могъл да се скрие фактът, че е унищожен човек, а не робот? Дайте ми алтернативно обяснение!

— Отказвам да се съглася с Вас — извика Янек, почервенял.

— Единствен Вие можете да докажете или да оборите моята теория. Затова дойдох при Вас!

— Но как бих могъл да го направя?

— Никой друг, освен Вас, не вижда Президента в неформални моменти. Наблюдавайте го и го изучете!

— Правил съм го. Вече ви казах, че той не е…

— Но досега не сте подозирал нищо нередно. Незначителните симптоми не са означавали нищо за Вас. Изучете го сега, когато допускате, че той би могъл да бъде робот и ще разберете дали съществува разлика!

— Бих могъл да го поваля на земята и да го сондирам с ултразвуков детектор — отбеляза иронично Янек. — Дори андроидът притежава платинено-иридиен мозък.

— Драстични методи не са необходими. Просто го наблюдавайте. Ще откриете, че той толкова се различава от човека, който е бил, че не е възможно да бъде човек.

Янек вдигна поглед към календара-часовник на стената и каза:

— Разговаряме вече цял час.

— Съжалявам, че отнех от ценното Ви време. Надявам се, разбирате важността на мотивите ми?

— Важността… — промълви Янек. Беше доста унил, но внезапно по лицето му просветна надежда. — Наистина е важно!

— Как няма да е важно дали робот изпълнява ролята на Президент на Съединените щати?

— Не това имах предвид. Забравете кой всъщност е Президентът Уинклер! Помислете само за едно нещо! Някой, който се представя за Президента на Съединените щати, спаси Федерацията. Съхрани нейното единство. Понастоящем той ръководи Съвета с основен принцип мира и конструктивния компромис. Ще отречете ли това?

— Разбира се, че не — каза Едуардс. — Но що за прецедент е това? Представете си, че се превърне в традиция! Сега има основателен повод да се закрепи робот в Белия дом, а след двадесетте години такъв може да се появи, за да навреди. После роботи ще завладеят най-висшата ни институция дори без причина. Защо отказвате да разберете колко е важно да се задуши този първоначален подтик, който заплашва съществуването на човечеството?