Читать «Инцидентът на тристагодишнината» онлайн - страница 8

Янек се намръщи. Пълното му лице болезнено се сгърчи.

— Казват, че лудостта е заразна — промълви той. — Започвам сериозно да се замислям върху умопобърканата версия, с която дойдохте при мен. За щастие, тя се пука като сапунен мехур. Преди всичко, защо унищожението на Президента-човек трябва да се извърши пред толкова голяма публика? Всички аргументи срещу публичното унищожаване на робота важат и за убийството на човека. Не разбирате ли, че цялата ви теория рухва?

— Не рухва… — започна Едуардс.

— Напротив! Никой не знаеше, освен няколко експерти, че изобщо съществува такова механично устройство. Ако Президентът Уинклер бе убит тихомълком, тялото му много лесно би могло да бъде подменено, без да предизвиква излишно подозрение. Вашето, например!

— И в този случай ще останат няколко официални лица, запознати със случая, господин Янек. Унищожението е трябвало да се извърши пред очите на много хора — продължи да настоява Едуардс, като се приведе напред. — Вижте, обикновено не е съществувала опасност да се обърка човекът с робота. Сигурен съм, че механичното приспособление не се е използвало постоянно. Прилагали са го само в специфични случаи. Винаги е имало няколко ключови фигури, които са знаели къде е Президентът и какво прави. По тази причина унищожението е планирано да се извърши в момент, когато тези служебни лица са знаели, че Президентът всъщност е роботът.

— Не Ви разбирам…

— Една от задачите на робота бе да извършва ръкостисканията, нали? Когато този момент е настъпил, чиновниците са били сигурни, че сред тълпата е роботът.

— Точно така. Сега говорите ясно. Там наистина бе роботът.

— С тази разлика, че това бе честването на Тристагодишнината. В такъв момент Президентът Уинклер не би се сдържал. Като отчетете факта как обичаше ласкателствата, той не би оставил на машината да се наслаждава на човешките адмирации. Роботът внимателно е бил програмиран така, че да уважи този импулс в деня на Тристагодишнината. Вероятно Президентът му е заповядал да остане на подиума, докато той лично се наслади на поздравленията.

— И това е станало секретно?

— Разбира се! Ако Президентът бе казал на някого от Службата или на някой от помощния персонал, или на Вас, щяхте ли да му разрешите да го направи? Официалното отношение към покушенията се превърна в болестно състояние след събитията от края на Двадесети век. И така, окуражен от очевидно умния робот…

— Вие допускате, че роботът е умен, защото предполагате, че той сега изпълнява задълженията на Президент! Това е несериозно. Ако не той е Президентът, няма причина да го смятате за умен или, че е в състояние да измисли цялата тази машинация. Между другото, какъв мотив би имал роботът, за да организира покушението? Дори и да не е убил директно Президента, отнемането на човешки живот му е забранено от Първия закон. Припомнете си неговото съдържание: Роботът съзнателно, или чрез своето бездействие, не може да наранява човешко същество!