Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 24

— Постигнахме две неща, Ендрю — обясни Дилонг, — и двете са добри. Първо, установихме факта, че колкото и да са изкуствените части в човешкото тяло, то не престава поради това да бъде човешко тяло. Второ, заангажирахме общественото мнение по въпроса по такъв начин, че то е изцяло за широко разбиране на принадлежността към човечеството, тъй като не съществува човешко същество, което да не се надява да получи някоя и друга протеза, ако с това ще удължи живота си.

— Смятате ли, че сега законодателите ще ми дадат моя човешки статут? — попита Ендрю.

Дилонг не изглеждаше уверен.

— По този въпрос не мога да бъда оптимист. Остава един орган, който бе използуван от Световния съд като критерий за принадлежност към човешкия род. Човешките същества имат мозък от органични клетки, а роботите — платиново-иридиев позитронен мозък, ако въобще притежават такъв… а вие имате позитронен мозък. Не, Ендрю, не ме гледайте с такъв поглед. Все още ни липсват достатъчно познания, за да дублираме работата на органичния мозък с изкуствени структури, достатъчно близки до органичния тип, за да попаднат в рамките на решението на Световния съд. Дори и вие не можете да го постигнете.

— В такъв случай какво трябва да направим?

— Да се опитаме, естествено. Ли Синг ще бъде на наша страна, а и някои от другите законодатели. Несъмнено президентът ще тръгне с мнозинството.

— Имаме ли мнозинство?

— О, не. Но бихме могли да се надяваме, ако обикновените хора се съгласят широкото им разбиране на принадлежността към човечеството да включи и вас. Вероятността е малка, признавам, но ако не искате да се откажете, ще трябва да рискуваме.

— Не желая да се отказвам.

20

Народната представителка Ли Синг беше значително по-стара, отколкото когато Ендрю се запозна с нея. Прозрачните й одежди отдавна бяха захвърлени. Косата й сега бе ниско остригана, а дрехите й тръбообразни. А Ендрю все още се придържаше, доколкото можеше, в границите на разумния вкус, към дрехи по модата, която властваше, когато бе започнал да се облича преди един век.

— Стигнахме, докъдето можахме, Ендрю — каза му тя, — след почивката ще опитаме още веднъж, но, честно казано, поражението ни е сигурно и цялата работа ще трябва да се изостави. Всичките ми усилия напоследък ми спечелиха само сигурно поражение при предстоящите избори.

— Зная — рече Ендрю — и това ме натъжава. Навремето казахте, че ще ме изоставите, ако се стигне дотам. Защо не го направихте?

— Човек може да променя решенията си. Някак си цената да ви изоставя стана по-голяма от тази, която бях готова да платя за още един мандат. И без това вече съм в законодателството повече от четвърт век. Достатъчно е.

— Няма ли начин да променим схващанията, Чи?

— Променихме схващанията на всички, които се поддават на убеждение. Останалите — мнозинството, не могат да се помръднат от емоционалните си антипатии.

— Емоциналната антипатия не може да бъде причина, за да гласуваш по един или друг начин.

— Зная, Ендрю, но те не изтъкват емоционалната антипатия като причина.