Читать «Повече неща на Земята» онлайн - страница 7

Бе точно в деня на годишнината от поемането на председателския пост, когато срещнах Висарион близо до парка. Отиваше на тържествения обяд по този повод. Времето в средата на циганското лято бе прекрасно. Чувствахме се напълно щастливи и спокойни, седнали един до друг на пейка в парка.

— Джордж — започна той, — изкарах една щастлива година.

— Приятно ми е да го чуя.

— Репутацията ми е по-висока от тази, на който и да е друг икономист досега. Ето, миналия месец, когато предупредих, че компанията „Сапунени мехури“ трябва да се слее с „Обединени сапуни“ и че двете ще бъдат принудени да се консолидират с картела „Супите на Мърдж“, всеки се чудеше колко близко до истината съм бил.

— Спомням си.

— А сега искам ти да си първият, който ще узнае…

— Какво, Висарион?

— Президентът ме помоли да поема поста Главен икономист на Съединените Щати и аз постигнах кулминационната точка на всичките си мечти и желания. Погледни това.

Той ми подаде един внушителен плик с релефен печат в горния ляв ъгъл, на който пишеше „Белия дом“. Докато го отварях, чух някакъв странен звук — „дзън“, като че ли куршум изсвистя покрай ухото ми, а с крайчеца на окото си регистрирах някакво странно пресвяткане.

Висарион се просна на пейката, кърваво петно обагри отпред ризата му. Ясно беше, че е мъртъв. Някои минувачи се спряха изумени, други се разпищяха, трети зяпаха със зейнали уста, после отминаваха забързано.

— Повикайте лекар! — крещях аз. — Повикайте полиция!

Най-накрая те дойдоха. Предположението ми бе, че Висарион е прострелян право в сърцето от пистолет с неизвестен калибър от някой психопат. Така и не заловиха невменяемия снайперист, нито пък намериха куршума. За щастие имаше свидетели, готови да докажат, че в този момент съм държал писмо в ръка и очевидно не съм извършил никакво злодеяние. Иначе ме чакаха тежки времена.

Клетият Висарион! Той бе председател точно една година — каквито бяха собствените му опасения. И все пак Азазел не бе виновен. Той бе споменал, че Висарион няма да загине от нищо на земята, но както Хамлет мъдро е казал: „Има повече неща на небето и на земята, Хорацио, отколкото само на земята.“

Преди да дойдат лекарите и полицаите, аз забелязах мъничка дупчица в дървото на пейката зад гърба на Висарион. С джобното си ножче издълбах и извадих малкия тъмен предмет, който се криеше в нея. Бе все още топъл. Месеци по-късно помолих да го изследват на спокойствие в музея и се оказа, че съм прав — парче от метеорит.

С една дума, излезе, че Висарион все пак не е загинал от нещо на земята. Той бе първият, известен в историята човек, убит от метеорит. За пазих всичко в пълна тайна, разбира се, защото Висарион бе много потаен човек и никак нямаше да му е приятно да се прочуе по този начин. Това щеше да остави в сянка всичките му велики трудове по икономика. Не бих го допуснал за нищо на света.

На всяка годишнина от повишението и от смъртта му — както днес, аз седя и си мисля: „Клетият Висарион! Клетият Висарион!“